Сурва или Сурваки е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии.
Какво означава наименованието на празника?
Сурва идва от иранската дума „сура“, която означава „мощ“, „сила“. Например изразът „сур елен“ се превежда като „могъщ елен“. Така „сурва“ е „силна“, в смисъла на стопанската година – „силна година“ при добър добив.
Основният обичай, който се изпълнява на Сурва е т. нар. „сурвакане“. Изпълнява се навсякъде. Обичаят се състои в обредното обхождане на махала, квартал, най-често цялото селище от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4-12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потуват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.
Ето и някои стихчета, които се казват при сурвакането:
Сурва, весела година!
Да сте живи, да сте здрави!
Всеки работа да има!
Всяко зло да ви забрави!
Пълни шепи и хамбари,
бели агнета в кошари!
Нека всички земни дари
да се трупат на камари!
***
Сурва, сурва година,
Весела година,
Златен клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Жълт мамул в леса,
Златен грозд на лоза,
Пълна кошара с агнета ( стока ),
Пълнна къща с деца,
Да ви е честита новата година,
До година, до амина.
***
Снежна, сурова година –
да ни е честита!
И от днеска до амина –
радост до насита!
Изобилен плод в градина,
пшеница по ниви
и в кошари близнета
агнета игриви!
Свежа пролет, здраво лято,
плодовита есен,
по горите, по полята
и в дома ви – песен!
***
Сурва весела година,
да хилядите, където ходите,
да имате здраве и добър живот!
До година, до амина!
