Дебютната книга на Ангел Иванов „Техническа проверка” гостува снощи в Градска библиотека „Паисий Хилендарски“. Срещата с младия писател бе в рамките на Дните на книгата в Асеновград.
Пътувал на автостоп из България, Балканите, Европа и Азия, пилигрим на Божи гроб, Светите земи и Света гора – Атон. Вечно търсещ и неспокоен дух, той описва част от своите многобройни пътувания сборника с разкази „Техническа проверка“. Това е неговата дебютна книга, която съдържа текстове, писани през последните 12 години. В нея са събрани истории за пътя към Пътя, или за крачещия между физическото и духовното човек.
„Съсредоточието между физическото и духовното е човешкото сърце.“, казва Ангел Иванов. „Всички ние сме повече или по-малко разтерзани между двете и гледаме през целия си живот да ги примирим в някаква златна среда, в средния Път, който, вярвам, е премерен, спасителен. Той понякога е горска пътека, понякога е шорткът, трети път е магистрала. Зависи с какво превозно средство си или колко са ти издръжливи краката.“
Ангел Иванов е роден в Габрово през 1988 г. Възпитаник е на Национална Априловска гимназия – първото новобългарско светско училище от 1835 г., чието Източно крило е построено от неговия пра-пра-праотец уста Продан Колев.
Преминава през всички детско-юношески формации на местния футболен отбор Янтра. Впоследствие завършва “Журналистика“ в СУ “Св. Климент Охридски“, където е един от създателите на студентското радио “Реакция“.
Няколко години е телевизионен сценарист в различни телевизонни предавания, сред които “Ку-Ку Презареждане“ и “Господари на Ефира“. Негови публицистични и художествени текстове са публикувани в немалко печатни и онлайн медии, сред които списание “Джамборе“, сп. “Мениджър“, Webcafe, Actualno, КлинКлин, портал Православие.бг, Кинематограф.бг и др.
Работил е още като наемник-надничар в завод за метали, рецепционист в хижа, гардеробиер в НДК, пазач в склад за топло и хидроизолации в ЖК “Люлин” 3 и копирайтър на свободна практика.
„Аз съвсем целенасочено съм търсил и продължавам да търся разнородни професии, битности и занимания защото това ме зарежда с истории, преживявания и нямам намерение това да спира, напротив. Сега отново съм в такъв един междинен период между постоянна работа, работа по проекти и фрийлансърство и отново съм се ориентирал към една по-категорична промяна в заниманията – някаква нова „благодатна лудост“, някаква отделна вселена, която да ми даде истории за, може би, втори сборник.“
Историите в сборника са едновременно много разнообразни, много разнопосочни, казва Ангел Иванов, като в същото време имат някаква спойка, нишка, която ги свързва. Това е темата за Вярата, за търсенето на Пътя, за който стана дума. Във всяка една история в книгата, която може по жанр, по форма да е много различна (класически къси разкази, пътеписи, очерци, миниатюри, импресии, различни по теми: за детството, за любовта, за чисто поколенческите конфликти, сблъсъците на социална основа, за маргиналите – хората от периферията, социално изключените, както и много лични истории), присъства печата на Вярата. Понякога може да е маловерие, безверие, но и там Вярата присъства, казва авторът.
Защо „Техническа проверка“? Това е първият текст, обяснява Ангел Иванов, свръхкратък разказ, който даде името на цялата книга. Харесва ми, че по странен, ексцентричен начин, заглавието не е много рекламно, не грабва веднага вниманието. Точно защото е странно и не пазарно, привлича и е някакъв вид машинна метафора за най-човешкото, казва той. „Съвсем накратко: един човек се завръща чрез измама на старото си работно място, където е извършвал технически проверки на сирените (Техническа проверка на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и оповестяване при въздушна опасност) и вместо да направи техническа проверка на машините, той изкрещява на света най-човешкото: „Щом любов нямам, нищо не съм!“.“
Любовта е всичко. Не по онзи начин, по който ние се опитваме да я харчим и да я обезценим, а по истинския, автентичен, казва авторът. „Коя е тя, ще попитате. И аз да ви кажа не знам съвсем точно, но се опитвам с едни по-други сетива, както, вярвам, всеки човек я предузнава, предусеща. Тя не е рационално податлива на осмисляне. И тя е дар от небесата.“
Това е един от най-силните дебюти в последно време в българската литература, каза Ангел Маринов, който заедно с директорката на Градската библиотека Милена Марковска и Васил Караджов, представиха автора и неговия сборник.
Три от основните нишки в сборника се преплитат с нашия град, коментира Васил Караджов. В нея се говори за Пътя, а всички знаем, че Асеновград е град на кръстопът. Говори се много и за православието, а знаем колко много Асеновград е свързан с него, че е известен като Малкият Ерусалим и е основен център на поклонничеството на Балканите. И третото, обединяващо всичко, което също е застъпено в неговата книга – любовта.
Елена Граматикова
