Позиция на сдружение „БГ Бъди активен“.
„Заваляха порои. Реките преляха и с тях дойде и боклукът! Отпадъци, изхвърляни с месеци, дори години лъснаха на повърхността. Всички единодушно се възмутиха. Заваляха снимки на реки от пластмаса. Инквизицията в лицето на народа се произнесе и институциите бяха качени на клада. Колко удобно за всички ни. Както се казва, присъдата е „quick and dirty“. Виновник веднага е намерен, има кой да се сочи с пръст, може да ни олекне.
Сега да излезем от емоцията и да влезем в обувките на професионалисти. В професионалния свят търсенето на виновник и прехвърлянето на вина е неефективно и не води до резултат. Защо? Защото не дава решение на проблема. Какво трябва да търсим тогава? Поемане на отговорност, вземане на решение и решаване на проблем. Говорим за отпадъци. Ако искаме да сме справедливи и държавата да е работеща демокрация означава, че не трябва да търсим лица и организации, за да ги сочим с пръст, а да започнем от върховенството на закона – Законът за управление на отпадъците (ЗУО). Понеже демокрацията предполага споделена отговорност между граждани, публичен и частен сектор, ако трябва да се поема отговорност, нека видим как тя е разпределена между всички ни и къде е нашата отговорност за случващото се, като граждани. В крайна сметка, ако искаш някой да спазва закона и да поема отговорност, не би ли трябвало ти да правиш същото, за да даваш пример?!
По закон, за всички (ВСИЧКИ – не само бизнеси и институции,) важи едно основно правило, когато образуваме отпадъци (Глава първа, чл.6 от ЗУО). Има си приоритетна йерархия, според която
1. преди въобще да генерираме отпадъци, трябва да се опитаме да предотвратим образуването им – т.е. като ходим да пием бира в гората и да си направим пикник, използваме съдове (кутии, бутилки, чаши) за многократна употреба;
2. ако това горе не ни се получи, да се опитаме да ги подготвим за повторна употреба – пазим еднократните опаковки, за да ги ползваме следващия път, зареждаме си минерална вода от близкия извор в пластмасовите бирени бутилки от 2 литра и т. н.
3. все пак, ако и това не стане, събираме си отпадъците разделно и ги предаваме за рециклиране. Естествено, не всичко се рециклира, затова накрая законът ни дава опция да предадем отпадъка за друго оползотворяване или обезвреждане. Казано просто, хвърляме си го в контейнера за боклук, където му е мястото.
Сигурно забелязахте, че имате няколко опции, но нито една от тях не включва изхвърляне на отпадъка на място в гората (която между другото, не е част от общинската структура – особено в по-отдалечените и диви райони и няма редовно събиране и сметоизвозване на свободно изхвърлени отпадъци). Затова и същият този закон във втората си глава казва (пак за всички, не само за фирми и институции): „Чл.29(2) Забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. … Чл.30(1) Лицата, при чиято дейност се образуват, събират, транспортират и/или третират отпадъци, предприемат необходимите мерки за оползотворяване на отпадъците в съответствие с йерархията (описана по горе в чл.6)“. Според същия този закон „притежатели на отпадъци“ са създателите на отпадъци. А когато те останат неизвестни – собственикът на имота или общината (когато земята е общинска). Законът е дълъг и интересен документ, казва още много неща по отношение на отговорности, права и задължения на всички ни. Това, което разглеждаме в този текст, е малка частица от него. И дава ясно да се разбере, че всички носим отговорност.
Ако в селото ни реката прелива от боклуци, да – сигурно общината не си е свършила нейната част да изчисти коритото, но точно толкова е сигурно и, че ние не сме изпълнили задълженията си да не изхвърляме отпадъците си там, както и да не подадем сигнал срещу човека, който знаем, че го прави. Лесно можем да посочим виновната община или друга институция, когато знаем кое е населеното място, а конкретният виновник за замърсяването трудно се идентифицира, защото е анонимен, невидим. Всички заедно го крием. По-лесно е човек да си зарови главата в пясъка като щраус или да обърне поглед на страни. Или да си казва: “Да бе, какво зависи от мен?”. Не искаме да сме доносници, искаме да сме свободни и да не ни следят с камери. Да не сме полицейска държава, в която полицията дебне отвсякъде – т. е., всичко, което може да ни уличи в престъпност е ограничаващо правата ни… и свободно ни развързва ръцете да нарушаваме закона без да се чувстваме отговорни и виновни. Само че, както казахме в началото, намирането на виновник и прехвърлянето на вина не е ефективно, не води до резултати, то е елемент от токсичните и деструктивни отношения. Ако искаме да намираме решения на проблема с отпадъците, трябва да си признаем, че сме част от проблема и да си поемем отговорността – със спазване на закона, сигнализиране на нарушителите, споделена отговорност при опазването и почистването. Особено на зелените територии извън населените места, които са красиви, когато ги пазим такива, каквито са, а не когато ги замърсяваме и периодично ходим да се мъчим да ги чистим след това.
Автор на публикацията е Нора Стефанова – мениджър проекти на сдружение „БГ Бъди активен“.