Великият пост е най-строг, най-продължителен и най-важният от четирите постни периоди през годината. Започва седем седмици преди Великден.
Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, Страстната седмица.
Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисус Христос в пустинята и е време, в което християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово.
От днес до Великден консумацията на каквито и да са животински и млечни продукти се прекратява.
Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък.
Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение – на 25 март а вторият- на Цветница.
През първата седмица от поста ограниченията са по-строги- разрешена само растителна храна, без олио и вино , а богослуженията – по-продължителни.
В събота, на Тодоровден , се освещава вареното жито в памет на Св. Теодор Тирон и се взема Свето Причастие.
Символът на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога. Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано.
Строгият пост не се препоръчва на болни, малки деца, възрастни хора, бременни жени и кърмачки. През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.
Християнската църква нарича началото на Великденския пост „преддверие на божественото покаяние“ или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, „очистват се“ и се доближават до Исус Христос.