За втори път Вълчитрънското златно съкровище гостува в Регионален археологически музей – Пловдив. Този път то е част от изложбата „Власт и сила. Късната бронзова епоха по нашите земи“, която бе официално открита на 25-ти юли, вторник. Акцентът при нея е съкровището, но тя включва общо 166 експоната, които също „разказват“ интересни факти от далечното минало.

Вълчитрънското съкровище е едно от най-старите, открити по нашите земи. 13-тте златни съда, с общо тегло около 12 кг. и половина, стават достояние на света през 1924 г., като са открити по доста интересен начин – всъщност като повечето съкровища, сподели директорът на Регионален археологически музей – Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов. Специално Вълчитрънското е открито при копане на лозе. Човекът, който го открива, не осъзнава какво всъщност е намерил, и го захвърля в двора си. В най-големия съд той слага храна на прасето си. Малко по-късно съдовете са забелязани случайно от проф. Иван Венедиков. Той бързо разбира каква е тяхната стойност.

Панагюрското съкровище например също не е открито по време на археологически разкопки, а при добив на глина. Варненското – при оран, а Рогозенското – в частен дом, при прекопаване на двора.

За да бъде представена подробна информация за изложбата, за експонатите в нея и разбира се – за акцента, Вълчитрънското съкровище, в музея се проведе пресконференция с участието на неговия директор, на коратора на изложбата Екатерина Илиева и заместник-кмета на Пловдив с ресори култура, археология и туризъм Пламен Панов. Специално Панов сподели своите впечатления от единия съд, представляващ три чашки или купички, свързани с обща дръжка. Самата дръжка е от материала електрон – сплав от злато и сребро. Интересното е, че тази сплав се добива химически за първи път по-скоро в нашето съвремие, затова е загадка как е използвана около 1500 години преди новата ера.

Според някои теории, траките са намерили свитък електрон, създаден по естествен начин в природата, който са наложили. Това посочи и кораторът на изложбата Екатерина Илиева, която добави, че една от целите на изложбата е да се покаже и разкаже повече за създаването на Вълчитрънското съкровище, и по-точно при какви условия се появява. Тя представи подробно повечето от експонатите, които са общо 166 на брой, по време на откриването на експозицията. Разбира се бяха споменати подробности, свързани с бронзовата епоха и основополагащата роля на този метал в земеделието, военното дело и прочие.

А минути, след като изложбата бе открита, вече имаше нетърпеливи посетители, бързащи да я разгледат. Те бяха любопитни да разберат защо някои от съдовете, част от съкровището, са разрязани. Всъщност това се е направило с цел продажба, споделиха от музея. За щастие все пак съкровището е съхранено, за да могат малки и големи да се докоснат до изкуство, създадено преди 3500 години. Директорът на музея също така няколко пъти потвърди, че това е оригиналът на съкровището и в пловдивския музей никога не се излагат реплики.

От музея подготвят и две международни изложби, които да гостуват в Северна Македония и в музея „Пол Гети“, последната от която се подготвя цели 4 години.

А през предстоящия уикенд изложбата „Власт и сила. Късната бронзова епоха по нашите земи“ ще бъде представена – първо в събота на български език, после, в неделя – на английски (нещо, което се прави за първи път в пловдивския археологически музей). Преди обяд ще има беседа, посветена на изложбата, а следобед – лекция, посветена на съкровищата от бронзовата епоха, от и извън родните земи.