На първи септември православните християни отдават почит на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. На този ден се отбелязва и началото на църковната Нова година. Светецът е роден в Мала Азия през 357 година и живял като смирен християнин. Построил каменна висока кула и живял в тясна килия на върха й, за да се отдели от хорската суета и заради което е наречен Стълпник. Умира на 103-годишна възраст. Симеоновден е известен сред българите още като „Летен полазник”, „Симеон сърп”, „Симеон орач” и „Симеон брульо”. На този ден се поставя и началото на есенната сеитба и се брулят орехите. В навечерието на Симеонов ден земеделските производители занасят в църквата семената, които ще използват за посев и свещеника ги осветява за по-богата реколта. Рано сутрин на Симеонов ден се замесват и изпичат пшенични питки и с една от тях се извършва ритуално захранване на биволите и воловете, които ще орат нивите. Друг обичай свързан с тях е нанизването на рогата им на малки кравайчета от стопанската им. Различни са традициите свързани с този ден в различните краища на България. Народните поверия на Симеоновден предупреждават да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе” берекетът от дома. В него не бива да се пали огън, докато стопанина не се върне от нивата, защото се вярва, така ще бъдат предпазени от огън. За да не поникнат празни житните класове не бива да се пере и простира. Вълна също не трябва да се пипа, за да не нападнат вълци статада. Вярва се, че който прекрачи прага на дома ще покаже и каква ще бъде годината. Добрият и богат гост ще донесе благополичие на домакините през годината. Има много поверия, свързани със Симеоновден и едно от тях е, че ако времето на този ден е слънчево и топло, такова ще бъде и през първия месец от идващата година.
На 1 Септември имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.
Снимка: Интернет
