В 3.00 ч. на 31 март, неделя преминаваме към лятното часово време.За целта ще преместим стрелките на часовника, с един час напред.Заедно с България 119 държави ще преместят стрелките на часовниците.
Идеята за лятно часово време идва от Германия от времето на Първата световна война. Великобритания скоро след това също последва примера, като първоначално въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. На 10 март 1918 г. няколко часови зони установява и конгресът на САЩ и въвежда официално лятното часово време. Законът обаче не намира отзвук и не след дълго е отменен. У нас въвеждането на лятното часово време става за първи път на 1 април 1979 година.
Дълго време преместването на часовника напред се случвало в 0 часа на последната мартенска неделя. Между 1997 и 1998 година лятното време почвало в 3 часа на последната неделя на март, продължавайки до 3 часа на последната неделя на октомври.
След 1999 година началото на лятното време се поставя в 3 часа на последната неделя на март, а краят му е до 4 часа на последната неделя на октомври, когато стрелките на часовника се връщат с 1 час назад. Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина. С това се цели подсигуряването на по-добър синхрон между часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.
Учените смятат, че лятното часово би могло да бъде вредно за човешкото здраве в дългосрочен план. Първо – страда връзката между съня и отделянето на мелатонин. Съществува пряка връзка между хормона на епифизата и недостигът на мелатонин би затруднил значително заспиването.Според шведски специалисти преминаването към лятно часово време увеличава броя на инфарктите, а след връщането на стрелките през есента този риск леко се понижава.Учените обясняват това с нарушаването на биологичния ритъм, което стресира организма. Най-чувствителни към часовата промяна са хората, които имат нарушение на съня и тези със сърдечносъдови и соматични заболявания.
