Православната църква отбелязва днес църковния празник Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден. В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.
Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 година.
Според вярванията на Цветница (Връбница), празник на следващия ден-неделя, „разпускат, пущат умрелите“ от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им.
Според българската народна традиция Лазаровден, или „Лазарица“, „Лазарова събота“, е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Традицията повелявала младите жени да наберат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки,обикалят домовете.
Текст: Зорница Георгиева, стажант- репортер
