Днес българската православна църква почита паметта на свети пророк Илия,а църковният празник е наречен от народа Илинден. Св. Илия е един от най-великите от  старозаветните праведници и могъщ изобличител на езичеството.

Християнската църква го нарича още от древността „Пророк и предсказател на великите Божи дела“, „Ангел в плът“ и „Предтеча на Второто Христово Пришествие“.

Пророк Илия живял около 900 години преди Христа и бил родом от град Тесвия в Палестина. И до днес стъпките му по тези земи се смятат за осветени от силата му.

Денят на свети пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Във всички църква в страната се отслужва тържествена света литургия, а много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името на пророк Илия. 

Светецът е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Той носи дъжд и влага и закриля живота.

Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Св. Илия Гръмовержец, Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. Името Илия означава крепост Господня. Според едно от вярванията след смъртта си Илия се възнесъл на небето в златна колесница, теглена от четири коня. Там горе той преследва ламята, която пасе житата. Хвърля по нея огнени стрели, от които се получават гръмотевиците и светкавиците. Когато пък има светкавица без гръм се смята, че това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата на свети Илия.

На Илинден празнуват всички, които носят името Илия, Илиян, Илияна, Илко. Илинден е и празник на кожарите и кожухарите.

Този празник в България носи и друг знак – Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Това е една от най-пламенните и трагични истории в историята на страната ни по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война.

По стар стил този ден е бил на 2 август, когато се е отбелязвал Илинден.