Съединението на България е първото значително политическо събитие след Освобождението от Османско владичество, което определя нов етап в нейното самостоятелно държавно съществуване и развитие. По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Първи в борбата за историческото обединение се впускат революционерите от епохата на Възраждането и на Априлското въстание. На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре  се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември1885 г. напада България. Започва Сръбско – Българската война.  След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещкия договор от19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Томханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз България отстъпва на Османската империя Къджалийската околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908-1909 година. През 1998 г. денят е обявен за официален празник и е неработен за цялата страна.

 

Днес Пловдив чества своя празник с богата празнична програма:

В 9.30 ч. бе даден старта на 38-я Международен мемориален маратон „Съединение“ от площада на гр. Съединение и финал на площад „Съединение“ – град Пловдив, с награждаване на победителите в 12.00 ч.

10.00 ч.
Катедрален храм „Света Богородица“ – Тържествен молебен, отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай

11.00 ч.
Паметник на Захари Стоянов – Поднасяне на венци и цветя

11.30 ч.
Паметна плоча на майор Райчо Николов – Поднасяне на венци и цветя

12.00 ч.
Площад „Стефан Стамболов“ – Концерт на „Биг Бенд Пловдив“

18.00 ч.
Площад „Стефан Стамболов“ – Празничен концерт с участието на Рафи, Богомил, Сани Алекса и Тома

19.00 ч.
Площад „Централен“, пред Военния клуб – Възстановка на събитията от 6 септември 1885 г. от комитет „Родолюбие“

19.45 ч.
Исторически музей – Откриване на изложба „Българското Съединение от 1885 година в изкуството“ (с присъствието на президента)

20.30 ч.
Площад „Съединение“ – Тържествена заря-проверка. Слово ще произнесе президентът Росен Плевнелиев.

 

В Асеновград от 18:00 часа днес ще се проведе Празничен концерт на ФА”Войводинци”, с. Войводиново

на площад”Академик Николай  Хайтов” .

 

Вчера в късния следобед в с.Новаково празника бе честван с

Поднасяне на цветя на признателност пред паметника на поп Ангел Чолаков 

 

В село Конуш пък цветя на признателност бяха поднесени пред

 

паметната плоча на участниците в Конушенската чета, взели участие в Съединението

 

с. Конуш, пред църквата „Св.Атанасий”