Иновативност и креативност, а не клониране на кадри, е смисълът на наставничеството в образованието ни. Само така то ще бъде истински ефективно. Около тази идея се обединиха около 120 участници в Националната кръгла маса „Ролята на наставничеството в системата на предучилищното и училищното образование“. Форумът бе организиран от Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти (ДКПРПС) към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
„Формата на наставничество от типа „клонинг“ не е досатъчно резултатна. Трябва да се фокусираме над такава професионална подкрепа към новоназначените учители, при чието осъществяване възрастта и опитът да не са водещите, а същественото да бъдат проявите на новаторство и творчески подход“, заяви директорът на ДКПРПС проф. д-р Галин Цоков. Едно от обмисляните предложения от университетите е занапред наставници да имат право да стават също и учители например с 3-годишен стаж. В момента според ЗПУО и Наредба 12 на МОН ментори могат да са единствено старши и главни учители. „За да имаме повече креативност в наставничеството, нужна е „свежа кръв“, дискутираха участниците в проявата. В залата присъстваха представители на 28 РУО в страната, директори на детски градини и училища, учители, старши учители, представители на Министерството на образованието, на домакините от Пловдивдския университет „Паисий Хилендарски“, на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на Тракийския университет в Стара Загора.
Темата на Националната кръгла маса е поредното успешно попадение на ДКПРПС, каза в приветствието си към организаторите проф. д-р Асен Рахнев, председател на Общото събрание на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

„80 процента от завършващите университетите педагози не се вливат в системата на образованието. А ние трябва да ги задържим там“, категоричен бе и директорът на Дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ към МОН Лазар Додев. Една от ползите на от наставничеството за образователните институции е снижаване на текучеството на кадрите за сметка на засилване на професионалната мотивация. Менторството понижава и риска от професионално прегряване. „По-лесно се краде занаят, ако някой те насочва. Някога чиракуването е отнемало години, хората са си плащали. Сега ние се стремим да бъдем максимално открити и да предоставяме „тайните“ на професията,защото всяка от страните в този процес има интерес той да е ефективен“, каза Лазар Додев.

В момента възнаграждението на наставниците е ниско, смятат участниците в кръглата маса. В закона е записано „не по-малко от 50 лева на месец до 1 година“, но трябва да се увеличи, за да има мотивация, категорични са педагозите. Смисълът на наставничеството е да се подпомогне приемствеността на професионализма от утвърдените кадри с опит към новоназначените им на работа колеги в образованието.

„Национална специфична черта е да не споделяме, а този индивидуализъм пречи да вървим напред. В САЩ например дори и добрите кадри ползват ментори“, каза при откриването на Националната кръгла маса зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов.

„Радостно е, че университетите вече се грижат за квалификацията не само на студентите – тоест на бъдещите учители, които подготвят, но и на действащите учители. Това е много важна политика на МОН“, смята проф. д-р Росица Пенкова, директор на Департамента за информация и усъвършенстване на учители към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Масово има учители над 35-годишна възраст със стаж по 2-3 г. Това са хора, завършили педагогически специалности, работили в друга сфера, натрупали опит там, и решили да се върнат към професията на учител. По тази причина е важно наставникът да не бъде само за младите нови специалисти, заяви проф. д-р Росица Пенкова.

Възможност наставниците да получават професионално-квалификационни степени, без плащане на такси, предстои да се въведе в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Това е въпрос на договореност и изграждане на мрежи между вузовете, училищата, образователното министерство.