Според библейското предание на Бъдни вечер завършват родилните мъки на Дева Мария, които са започнали на Игнажден.
В различните краища на страната деня Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Празникът е посветен на дома, огнището, но и на предците.
Бъдни вечер е семеен празник и е желателно вички да са заедно.
Днешният 24 декември е последният ден от втория по продължителност християнски пост – рождествения. Според традицията от Игнажден до Бъдни вечер се яде само растителна храна с олио.
От православна гледна точка, трапезата няма никакво значение или друго изискване освен да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост.
На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество.
В народните обичаи могат да се открият различни традиции. Вечер всички членове на семейството сядат на масата.
Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и постна тъй като е последният ден от Рождественския пост. На нея трябва да има 7, 9 или 11 ястия – нечетен брой. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. На трапезата трябва да има: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.
Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.
В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват. Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.
Вярва се, че каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни. Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината. Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата. Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърлят. Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите
