Великият водосвет се служи само два пъти в годината – на 5 и на 6 януари, като на 5 януари се освещава вода в храмовете, а на 6 януари – Богоявление, светият кръст се хвърля в реки, извори, езера и морета и така се освещават и „външните” води.
Тържественото освещаване на водата се свързва с древната традиция на Йерусалимската църква, която в навечерието на празника Богоявление започнала да извършва шествие до река Йордан, за да възпомене потапянето на Спасителя в речните води. В ранните християнски времена Богоявленският водосвет е отслуж¬ван през нощта срещу празника и е свързван също с освещаването на вода за тайнството кръщение, тъй като тогава много хора приемали светото кръщение, подражавайки на самия Син Божий.
През V в. антиохийският патриарх Петър Гнафевс въвежда отслужването на два водосвета един преди празника, т. е. на пети януари, и един на самия празник. С осветената вода били благославяни не само новопокръстените, но и всички християни, които участвали в светата Литургия. И макар водосветът да се превърнал в едно от най-популярните църковни богослужения, само водосветът, отслужван на Богояв-ление бил удостоен с почетното название “велик”. Защото това е единственият водосвет в годината, който възпоменава великото събитие в човешката история явява ето на Бога пред света в трите Му ипостаси, станало при потапянето на Иисус Христос в река Йордан.
Затова и водата, осветена на този празник се нарича “велика светиня”.
Отслужването на първия Богоявленски водосвет ще започне веднага след църковната служба на 5 януари.
