Празникът е посветен на Св. Антоний Велики, а народните обичаи са насочени към предпазване от болести.
Според народните вярвания, за да се прогонят завинаги болестите, на Антоновден, не се готви боб, леща, жито, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. Жените не вършат никаква къщна работа – не шият, не предат, не плетат, не перат, не чистят. Те правят само содени питки, намазани с мед и ги раздават на близки и съседи за здраве. Една от питките се оставя на тавана за „белята, за лелята“, т.е. за чумата. От там и този ден се нарича в някои краища на страната ни още Лелинден.
В някои южнородопски селища вечерта на Антоновден стопанката кади хляба и гозбите на трапезата, като нарича: ”Както сме се събрали на куп сега, така догодина пак да ни завари!”. Богословите иконата на Св. Антоний като чудесен подарък за имен ден, за сватба или юбилей. Подходяща е за нов дом – като пазител на семейството. Свети Антоний е покровител и на децата.
Името Антон в превод от гръцки език означава „ценен” или „който увеличава цената”.
Освен Антон, имен ден утре ще честват още Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо; Антония, Андония, Антонка, Тона, Тонка, Дона, Донка и други.