Скъпи съграждани,
Уважаеми гости,
Днес е Трети март!
Мразовит мартенски ден, но и историческа дата – забележителен връх в българската история.
Винаги съм вярвал, че историците, творците и учителите никога няма да спрат да търсят начини, през които да ни посочват ценността на този исторически ден.
Защото да осъзнаем датата 3 март 1878 – ма като най-висока точка в историята на България, е синовен дълг, неподвластен на временни политически или образователни увлечения и отклонения.
Вярно е, че Трети март е национален празник едва от три десетилетия.
Но величавостта на този ден грее още далеч в историята ни.
Тя тръгва от един дипломатически акт край Сан Стефано. За да се въздигне след това през възходи и погроми, бавно и полека, в една Нова България.
Вече за седми пореден път като кмет на община Асеновград имам високата чест да говоря за ТРЕТИ МАРТ .
Едва ли има професионални историци и анализатори, които могат да изредят по седем различни начини своята оценка за тази историческа дата.
Далеч по-лесно им е на творците, защото винаги ще намерят форми и сюжети, през които да покажат емоцията за това какво е ТРЕТИ МАРТ за българите.
Аз не съм нито историк, нито творец и затова се замислих какво друго и различно бих могъл да кажа днес пред вас, но без да спестя думите на респект, поклон и вечна почит към делото на хилядите знайни и незнайни, жертвали живота си, за да се случи жадуваната мечта, наречена СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ.
Историята не винаги щади самочувствието на един народ. Често в летописа на националната история много по-силно се помнят периодите на робство и тежки изпитания, вражди и предателства.
Преди 140 години, след петвековно робство, лишени от държавност, духовно-просветни и стопански свободи, ние, българите достигаме до свободата.
Тази жадувана свобода е заслужена, защото е изстрадана с ума, идеите и саможертвата на чедата на България.
През всичките тези 140 години, България е преминала през саможертвения брилянтен акт на Съединението, през историческия шанс на Независимостта, оцеляла е в пожари, съграждала е пътища и икономика, имала е противници и е печелила битки.
Но нищо от изброеното нямаше да се запише в книгата на българската история, без Сан Стефанския договор от 3 март 1878 година.
Поколения българи вече 140 години пазят в гена си усещането за този ден.
И днес за нас е грижа да го превърнем в дата, която да е част от бъдещето на българите, където и да са те.
Защото Трети март заслужава да бъде нашият, българският Ден на благодарността.
Ние, днешните поколения на съвременна България сме волни или неволни длъжници на това- Трети март да е нашето усещане за национално единение.
Длъжници сме не само заради величието на Шипка и Плевенската епопея, заради саможертвата на опълченците и хилядите знайни и незнайни войни на чужди държави, воювали на българска земя, оставайки завинаги част от идващата нейна свобода.
Вярно е, че българските учебници пазят достойни страници за имената на руските генерали Гурко, Скобелев и Столетов. И още, и още.
Да почетем историята си, довела до 3 март 1878 година, не е единствено достатъчното, щом става дума за националния ни празник.
140 години от Освобождението, България не е спирала да почита героите и да препрочита историята си.
Трети март като национален празник е много повече от едно тържествено слово, венци на признателност пред подвига и панихида в храмовете за героите.
Той е част от нашата национална идентичност с развети трикольори, не само пред сградите на институциите, но и пред домовете ни, както и осъзнаването да се приемем за равни и пълноценни помежду си като етнос, вяра и принадлежности на професии и стандарти.
Нека да преживеем заедно националния си празник като цяла общност, по градове и села, да намерим как да приобщим българите зад граница, да заведем децата до паметника или да разберем младите хора какво им е нужно, за да е неотменно и тяхното присъствие на общите ни чествания.
140 години след Сан Стефано България е гостоприемна и отворена за всякакви пътища по света.
Не можем да кажем с точност колко асеновградчани днес са пръснати по държави и континенти. Те учат, работят или просто пътешестват и вярвам, че и те ще намерят време да почетат Трети март – националният празник на страната ни, и да си спомнят за родния Асеновград.
На всички вас, и на хилядите съграждани, искам да кажа:
Нека ценим Трети март, както ценим собствената си осъзнатост на свободни, мислещи и търсещи най-доброто в живота, защото тази дата е онзи миг в календара на България, заради който днес сме свободна европейска държава с ценности и история.
Поклон пред героите, чиято саможертва изписа Трети март 1878 като връх в отечествената ни история.
И никога да не забравяме, че националният ни празник е неотменима част от нас като държава и общество, в името, на които дадоха живота си достойни чеда на майка България.
Честит Трети март, скъпи съграждани!
Честит национален празник и нека благословението да е с всички на!
