На Томина неделя се почита паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни. Това наименование идва от евангелските писания, които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.
На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване. Поради този факт наричат Томина неделя още и „Великден на умрелите”.
Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”. Не се вари мляко, за „да не се вдига“ млякото на говедата и да не стават рани.
Имен ден празнуват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.
Денят след Томина неделя се нарича Софинден, който се отбелязвал от хората преди, за да предпазят земите си от суша. На този ден не се пере и не се ядат яйца. Казва се също, че трябва всеки член от семейството да измие лицето си с вода, в която е имало потопено червено яйце.
