Автор:Ирина Иванова
На 29 юни Православната църква почита Св.ап.Петър- един от 12 Христови апостоли, чието име многократно се споменава в Евангелието. Заедно с ап.Петър се почита и ап. Павел, но народът ни е дал на празничния ден името Петровден.
На Петровден след края на Светата литургия приключват Петровите пости и се разрешава вече да се блажи.
Според традициите и обичаите на трапезата се сервират печено пиле или ястия с пилешко месо.
Прави се и жертвоприношение на петел, който още в древните митологии е знак на висшето, небесното – той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно – с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността, затова често той е жертва и в сватбените обреди, която ще осигури плодовитостта на брака.
На Петровден в църквата се носят ябълки – петровки, за да се осветят и след това се раздават за здраве.
Този обичай се спазва особено стриктно от семейства, в които има починало дете и е свързан с народните вярвания за райската градина.
Според народните представи, Свети Петър е добродушен старец, който е облечен в бели дрехи. На него се паднала голямата отговорност да съхранява ключовете за рая при подялбата на света между светците. В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което кръжали душите на починалите деца досущ като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, светецът им позволяват да си откъснат плод от райското дърво. Майките, обаче, не бивало да отхапват от тях.
Тъй като Петровден съвпада с най-живия период от стопански живот – обредите на този ден са най-често свързани с него,
През деня се работи до обяд – в този ден казват и св. Петър хващал сърпа. Следобед обаче не трябвало да се хваща работа – нито домашна, нито селскостопанска – за да е плодородна годината. На места стават рано сутрин и хвърлят камъчета в лозето, бостана, нивата – за да даде голяма реколта.
Обредите и ритуалите, които са се запазили и до днес, се извършват за предпазване от пожари, градушки и гръмотевици. И докато Св. Петър позволявал на земеделците да работят на полето, Св. Павел не разрешавал да се извършва никаква земеделска дейност и бил готов да изпрати огън от небето, за да накаже всеки, дръзнал да наруши категоричната му забрана. Затова на Павловден, за да не пламнат снопите, освен че не се работи, не трябва да се пали огън в огнището или пък да се пече хляб.
