Антоновден е християнски и български празник, на който се почита паметта на св. Антоний Велики.
Според народните поверия, на Антоновден, който подхване работа, ще боледува цяла година. Ето защо на този ден жените спазват забраната да не предат, да не плетат, да не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
Според народните вярвания всички болести се събират на Антонов ден, а на Атанасов тръгват по хората.
В българския фолклор св. Антоний и св. Атанасий са тясно свързани – смята се, че са двама братя ковачи.Ето защо Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
