Художничката Вихра Григорова откри снощи пред многобройната публика в градската библиотека, изложба живопис с картини на големия асеновградски художник Иван Любенов. Година след смъртта си той отново събра ценителите на изящното изкуство, което сътвори приживе.

Вихра Григорова: „Тази вечер има нещо специално, което ни е събрало. И това е една изложба на много обичания и много добър асеновградски художник Иван Любенов, който си отиде преди година време. Когато отивахме в дома с близките му, разгледахме нещата – той има страхотно много прекрасни последни творби. Много беше трудно да изберем какво да представим тази вечер, просто защото не може всичко, а и не бива. Помислих си, че този много добър, мек, благороден човек, ще събере хората отново в такъв хубав ден, в такъв хубав момент, за да им покаже нещата, които е сътворил в последните години, имах желание да покажем неща предимно от по-късния период от творчеството на художника.

Тези, които го познават отдавна знаят, че в началото неговите творби бяха по-земни, по-наситени като цвят. Чувстваше се мощта на земята, тежестта ѝ. Като колорит, като формообразуване. Но след  това, в последните години,  в картините му се появява толкова много светлина, че нарекохме изложбата „Път към светлината”.

Всеки художник носи в себе си светлина и я търси вън от себе си, за да може посвоему да я пренесе до своите зрители. И това , че с възрастта му светлината става все повече е ясен знак, че той вече се е чувствал достатъчно стабилен, стъпнал върху земята и е погледнал на нея като дух, а не като към материя.  Затова се е променила и цветовата гама. Затова и толкова много светлина присъства в картините му. Изключително изящен рисувач. Не случайно той  е завършил стенопис. Аз самата съм завършила стенопис, знам каква школа е това грандиозна. Той носи в себе си един декоративен елемент в изобразяването. Неговите картини не са с меки преливания, няма някаква осезателна въздушна перспектива, или всичко онова, което хората смятат, че е присъщо на живописта. За сметка на това този много добре изразен конструктивизъм, който при него го има не просто в пейзажа. Има го и в портрета. Много силна конструктивност. Ние сме били там до жестокост третирани да бъдем съвършени рисувачи, защото продуктът, който прави стенописецът, остава за стотици и хиляди години. Картината ако не ти се получи, ще си я скриеш в ателието, но дори когато прави живопис, стенописецът следва това правило – перфектна технология, перфектен подбор на материалите и способността да създаде едно изкуство, което освен всичко друго, като произведение е перфектно като технология, като мисъл. Абсолютно всички етапи на създаването му са прецизни.

Толкова нежни като колорит, бисерни картини, толкова пудрени, с меки плавни преходи на цвета, които напомнят някакви странни стъклописи, витражи, присъствие на светлината. Това са картини, които сякаш светлината е зад тях и минава през платното и идва към вас. Тайната на светлината. Която той е открил не в съвсем самото начало, а по-скоро към края на житейския си път. И всичко това, което той е натрупал като материал, като творчество от този най-красив период, всичко  толкова светло, слънчево, изключително духовно, възвисено, И няма значение дали ще бъдат едни криви овощни дървета, дали бъде някава странна Саломе с огромни сини очи, каквито съм виждала само в картините на Врубел, като скъпоценни камъни, дали ще бъде като грозда̀, в които се е оплела самодива, дали ще бъдат някои от многото духовни обиталища, които  са около Асеновград – църкви, манастири, параклиси – всичко това е тази вечер тук за да даде именно настроението на Коледата, светлината на Коледата, защото в тези празници заслужаваме и ние да видим светлината. И е хубаво, че съществуват на този свят художници като Иван Любенов, които могат да ни я покажат. Дори в моменти в които ние не можем да я виждаме.

И в тези именно последни творби вие ще видите как изведнъж земята става по-светла от небето. Обърнете внимание на пейзажите. Те всичките са с едни топли, светли, слънчеви терени, в които като малки стъкълца от счупен калейдоскоп проблясват яркожълти, оранжеви, сини, малки парченца. Те оживяват всичко това. Ще видите пейзажи много от Асеновград, или свързани с него, включително типично по неговия начин и хумор и начин на изразяване на крепостта Петрич, а не общоприетото Асенова. При него общоприетото никога не беше сигурно ако той не е убеден в това.

С много вълнение към присъстващите се обърна и съпругата на художника, която сподели с тях как рисуването е било водещият смисъл в живота му и благодари на организаторите на изложбата.