Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена
През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Според народните вярвания, на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“. Това е денят и на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.
На днешния ден хората ходят на църква, даряват иконите на светите Констатин и Елена с дарове, молят се за здраве и берекет.
В Асеновград на този ден храмов празник има параклиса „Св.св. Константин и Елена„.
С името на асеновградския параклис „Св. св. Константин и Елена” са свързани десетки случаи на заекващи деца, които проговарят плавно, след като са отпили глътка светена вода от малкия храм на равноапостолните майка и син. Затова се вярва, че осветената в него живителна течност помага на хора с проблеми в говора.
Днес празничната служба там беше отслужена от отец Никола Янев, свещеник на храма „Успение Богородично”, към чиято енория е параклиса.
Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.
Ирина Иванова