Роден е в Чирпан на 13 януари 1878 година. Завършва V-ти гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1901 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник „Дело“
За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България.
Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „Глас македонски“. В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга „Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903“.
Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904). В 1909 година издава мемоарно есеистичната си книга „Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903“.
В София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл“. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга „Мисъл“ и се превръща в неделима част от него, е поемата „Калиопа“. През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).
През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но тя умира от туберкулоза.
През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“. След 1908 г. той окончателно се посвещава на националноосвободителното движение и ВМОРО. Става доброволец в Македоно-одринското опълчение по време на Балканските войни /1912-1913 г./ и е избран за първия кмет на Неврокоп след неговото освобождение.
Фатална е любовта му към Лора Каравелова, дъщеря на премиера Петко Каравелов. Запленен от нея той й посвещава стихотворение:
СТОН
На Лора
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка –
и в мъката любов!
Миражите са близо, – пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, – пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, –
тя – плът и призрак лек!
Бурната им любов обаче завършва трагично. На 29 ноември 1913 г. тя се застрелва. Яворов е съкрушен и прави неуспешен опит за самоубийство. На 29 октомври 1914 г. великият поет слага край на живота си
