Автор:Ирина Иванова
Според народните вярвания Атанасовден е известен като Среди зима. Честването на празника е съпроводено с редица обичаи и традиции
Народът ни вярва , че Свети Атанас е господар на зимните студове, снегове и ледове, и е покровител на домашните животни. Възседнал бял кон и с копринена риза на гърба си той отива в планината и се провиква със силен глас: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова в българската традиция е популярен изразът „Танас гилди, яз гилди!“ – „Атанас дойде, дойде лятото!“ Поради тази причина празникът се нарича още Среди зима.
На празника гадаят какво ще бъде настъпващата стопанска година – ако е топло и снегът се топи, означава, че ще има много плодородие и пълни хамбари.
Традициите и обичаите на Атанасовден са своеобразно продължение на тези от Антоновден. И през този ден не варят боб и леща, за да са здрави децата. Жените не трябва да шият и плетат, тъй като се счита, че ако се убодат мястото няма да зарасне лесно. Домакините колят черно пиле или кокошка, готвят го с ориз, след което го раздават на роднини, приятели и съседи, като наричат за здраве. Перата им се запазват, защото според народните вярвания притежават лечебна сила.
Вярва се, че след Атанасовден не трябва да се ядат тикви, за да не страда човек от болки и подуване на стомаха. На Атанасовден, както и на Антоновден, се приготвят хлябове, намазани с мед, маджун или петмез срещу болестите и особено за чумата.
Имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Танас, Тинка, Насо и Нася. Името Атанас, преведено от гръцки език, означава „безсмъртен“. Честито на имениците !!!
