По стар стил Априлското въстание избухва в Копривщица на 20 април. По нов стил на днешния ден, 1 май, отбелязваме 145 години от Априлската епопея. Въпреки че бунтът бързо е потушен, въстанието не се приема като неуспешно, тъй като благодарение на него светът обръща поглед към България., като особен е отзвукът в Западна Европа и в Русия.
Всъщност Априлското въстание избухва преждевременно. Счита се, че организацията е слаба, особено в един от окръзите – Софийският. Информация на Уикипедия показва, че според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на 5 революционни окръга:
Търновски – с център Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев;
Сливенски – главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Стоил войвода и Георги Обретенов;
Врачански – главен апостол е Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков;
Пловдивски – главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски, по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов;
Софийски – на практика само планиран, с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков.
Днешната годишнина ще бъде отбелязана тържествено на много места у нас, но най-вече в Копривщица, където именно, на Калъчевия мост, е даден първият изстрел.
Български книги, като Под Игото и български филми, като „Записки по българските въстания“, разказват за борбата на българите срещу османската власт.
Сведенията за загиналите по време на въстанието са противоречиви – според български изследователи убитите са над 30 хиляди души, според чужди такива – загиналите са около 10-12 хиляди, а османските сведения сочат, че този брой е едва 3 хиляди.
