Съботната вечер предложи на асеновградчани една изключително интересна мултимедийна презентация, дело на асеновградчанина Атанас Кендев и Станимашка фотографчийница. Събитието бе част от Майските културни празници на Асеновград, които се организират от Община Асеновград.

Презентацията бе филм за живота и професионалните предизвикателства на забравения градосъздател, арх. Матей Матеев. Събитието се радваше на изключително голям интерес и представи непознати или забравени за асеновградчани факти и събития. На представянето присъстваха синът на архитект Матей Матеев, Инж. Йордан Матеев и близки от семейството на видния градосъздател.

Това е историята на един асеновградчанин, която не е особено позната нито в историческите, нито в строителните среди, нито в администрацията, каза авторът Атанас Кендев. Причината за това е че е бил кмет на 9 Септември.

Матей Матеев е роден през 1910 година в Асеновград (тогава Станимака) в будния род на потомците на поп Матей (един от организаторите на революционните комитети по османско). Завършва с отличие местната гимназия и тръгва да следва мечтата си да стане художник. Не къде да е, а най-нависоко, в Париж. Скъпотията на френската столица не е по джоба на младите нашенци и той се премества в Бърно, къде завършва архитектура и инженерни науки в Немската политехника, разказва авторът.

Архитект Матей Матеев става кмет на Асеновград 30-годишен, през 1941 г. Живее е в две епохи, разказва Кендев. Първата – когато е завършил архитектура в Политехническия институт в Бърно и е станал инженер-архитект през 1935 г.., след което кмет на Асеновград. Втората епоха е след 9 Септември, когато новата управа оценя, че той има много добри качества и отново го назначава за главен инженер в Асеновград.

В периода между 1954 и 1964 г. е главен архитект на Българска инвестиционна банка  – Пловдив и старши инженер и началник-отдел „Качество“ при Държавно стопанско обединение „Градстрой“ – Пловдив. От 1964 до 1968 г. е главен архитект при Национален институт на паметниците на културата  – клон Пловдив, а до 1972 г. е архитект при Окръжен съвет за изкуство и култура  – Пловдив.

В Асеновград създаденото под неговото управление за по-малко от три години е: Модерна градска баня, воден резервоар, хладилна инсталация за Халите, строи се гимназия „Св. Княз Борис I“ . Започва строежът на Централния мост (и е завършен отново от него през 1946 година), изливат се железобетонна плоча и парапети на пешеходния мост, павира се и се боядисва наново железния мост. Продължават се подпорните стени на коритото на реката от Централния мост на север. Извършва се озеленяване на ридовете над града с 60 хиляди посадъчни единици. Павират се улици и целия площад „Тракия“. Построява се и се оборудва кланица, купува се модерна пожарна, изгражда се канализационна система. Проектират се два площада, ВЕЦ, нов общински дом, нова пощенска палата и нов модерен хотел. Откриват се безплатни детски трапезарии, полагат се грижи за осигуряване на продоволствията при кризи и спекула. Благоустроява се курортът Нареченски бани, изграждат се планински пътища, хижа Безово.
Снимка: Атанас Кендев
Снимка: Атанас Кендев
Голяма заслуга за развитието на общината има издействаното от Матей Матеев и Стоян Димов (народен представител) възстановяване на над 6 милиона лева от държавата, вложени в строителството на ж.п. линията Пловдив-Крумово-Асеновград. Много обществени, общински и държавни длъжности се съчетават от архитект Матеев извън кметуването: Председател на настоятелството на Читалище Родолюбие, председател на Комисариата, член на благотворителни и културни дружества. Той е инициатор на първата седмица на културата през 1944 г.
От личните му архитектурни проекти, осъществени в града са също училище „Христо Ботев“, както и многото частни домове: на Тодоринови, Шехтови, Стайкови, Борщукови, Хаджифилеви. Всички в актуалния европейски стил Модернизъм, всички с отметка „съставил и ще ръководи“.
Но както детската си мечта, още две не успява да осъществи, допълва Атанас Кендев в разказа си за големия асеновградски архитект. Едната е да довърши Войнишкия паметник. А другата да се изработи модерен 50-годишен градоустройствен план на града, за което е поканил най-големият европейски специалист – професор Херман Янсен. И двете са осуетени поради промяната в политическата обстановка през септември 1944 година. Въпреки това Матеев не се отказва. Но…професорът е намерен загинал над картата на Асеновград при бомбардировки в Берлин през февруари 1945 година. От проведените срещи с него архитектът черпи вдъхновение и прилага впоследствие много от идеите. Това са оформянето на площадите и уличните регулации, мястото на Стадион, Културен дом и ВЕЦ, парковете и градините, автогарата, болницата, училища. Неща, които сега приемаме за даденост. Е, с някои не успява, казва авторът – като създаването на ново място на административен център и пробиването на тунел под метошката скала за извеждане на движението през западна обиколна от Долни Воден над Новия квартал към Родопа.

След пенсионирането си работи като доброволен сътрудник на Археологическия музей, развива активна обществена дейност. Архитект е на сградата на Археологическия музей в Пловдив и Дома на младоженците. Член е на Съюза на архитектите от основаването му. Отличен с орден „Св.св. Кирил и Методий“ I степен. Умира на 13 април 1997 г. в Пловдив. През 2007 г. става почетен гражданин на Пловдив посмъртно.

Презентацията може да видите в фейсбук групата на Сдружение Станимашка фотографчийница, както и тук: https://www.youtube.com/watch?v=5pvGKCsj70Y

Друга една добра новина долетя по време на събитието от зам.- кметът инженер Стоян Димитров, който съобщи, че застрашените монументални вази на централния мост ще бъдат реставрирани със средства на общината.