Изложба на Регионалния Етнографски музей в Пловдив с името „Знаци на времето” се откри миналата вечер в Исторически музей Асеновград. Тя е част от Майските културни празници на града и се организира от Историческия музей и Община Асеновград.
Биляна Попова, гл. асистент в РЕМ Пловдив: „Изложбата ни връща много назад във времето като история. В нея сме се опитали да разкажем за най-старите измервателни уреди, каквито са били слънчевите и водните часовници, за първите механични часовници, които възникват през 14-ти век. Най-старият експонат е от 1722 г. Това е един часовник, произведен от известната английска фирма Ralph Gout. Фирми като тази са произвеждали джобни часовници не само за европейския пазар, но и за Османската империя, част от която е била и България. Те са от сребро, изключително ценни, някои са украсени с рог от костенурка, със сребърни набивки, направени са така, че да отговарят на всички експлоатационни изисквания за времето си. Те са били носени заедно с пищовите и с ножовете в пояса и за това са имали най-малко по три капака, като двата са били от сребро и един от месинг, за да е по-здрав. Били са украсени с различни знаци, със султанската тугра, с кораби, с хексаграмни знаци и др.
Часовниците са били носени от по-заможната част на обществото, предимно от офицерите в Османската империя, а за тях съответно са били поръчвани най-добрите часовници в Европа.“
Лора Христозова, главен уредник в РЕМ Пловдив: „Другата част от изложбата са газените лампи. Те са подредени в две възстановки – будоарът на жената и търговската кантора, като мъжкото място, като искаме по този начин да разграничим двата свята – жената я свързваме с развитието и появата на газената лампа и домашния уют. Благодарение на нея и модните влияния, които следва. Газените лампи се появяват в страната. Жената влияе върху своя съпруг – търговеца, който носи джобния часовник и вече следи времето. С тези две възстановки показваме как часовниците и газените лампи са били част от живота на хората, те са именно „знаците на времето”, по които научаваме за живота им. Затова и така е озаглавена и изложбата.
Колекцията на Етнографски музей Пловдив с газени лампи е богата, тя разполага с над 30 лампи – порцеланови, калаена композиция, от цам, пожарни с горелка и др. Интересно е да се знае, че при газените лампи производството на горелката в много случаи се произвежда в една фабрика, а тялото – в друга. Интересно е и кога се появява електричеството в града, нещо което също разказваме в нашата изложба. Може би малко хора знаят, че крушката на Томас Едисон не свети, в България тя реално светва през 1893 г. в Евксиноград. Но яблочковата крушка, създадена преди тази на Едисон, работи на съвсем друг принцип и именно тя светва на първото Пловдивско изложение през 1892 г. Интересно е и как когато се появява електричеството, хората започват да пригаждат своите газени лампи като ги правят електрически. И до ден днешен в много домове такива лампи все още се пазят като семейна реликва. В миналото газената лампа е била вещ на лукса, днес е част от историята на семейството. Така е и със старинните часовници.
