История за построяването на бившия Военен санаториум, сега – болница „Св. Богородица“ – по книгата „Курорта Нареченски бани – минало и настояще“, чийто автор е Ангел Киров. Повод да Ви представим този архив е все по-осезаемо настъпващия летен сезон, а с това – и увеличаване на туристопотока към курортното населено място, казват от Община Асеновград.

Историята започва през 1937 г., когато военният министър на България тогава генерал Христо Луков, получил нервна криза и по препоръка на лекуващия го лекар отишъл на лечение в Нареченски бани. Той е престоял там 20 дни. Бил е отседнал на квартира в жилището на местен жител. През това време Нареченски бани е малко неизвестно село с около 30 къщи. Предлагали са се стаи с дървени легла и без чаршафи, неподходящи за генерали.

След престоя си министърът се почувствал много добре и още в първия работен ден, когато се завърнал в министерството, решил да построи в Нареченски бани дом за военните инвалиди. Това се случва в периода преди 09.09.1944 г., когато България е търгувала предимно с Германия, с която по-късно става съюзник. От там се внасяли игрални апарати, които се монтират в кафенета и кръчми. Средствата от тях се дарявали на военните инвалиди. Именно с парите, събрани от апаратите, военният министър започнал планирания строеж. Той стартирал през 1938 г. и завършил през 1940 г.

През това време нямало водопровод и електричество в населеното място. Хората са пиели само минерална вода и са ползвали газови лампи. Строителите на дома за инвалиди от войната, които били от трънския край, работели без никаква техника. По време на строежа се изградил водопровод от Римския мост. Единствената Водно-електрическа централа (ВЕЦ) е била построена в Кричим. Тя е захранвала с ток Пловдив. По нареждане на генерал Луков още по онова време (през 1939 г.) и в Нареченски бани е прекарана инсталация и за електричество.

25-километровата отсечка от Асеновград до селото е била покрита с чакъл. Отново по нареждане на генерала е била направена паважна настилка. Още през 1940 г. е бил завършен строежът на Военния санаториум в Нареченски бани. Веднага след това, са започнали да пристигат инвалиди от Балканската и Първата световна войни. В санаториума на почивка са били изпращани и близки на загиналите по време на военните действия герои. Две години по-късно домът се е посещавал и от немски летци. Те са били превозвани със самолети до летището в село Крумово, а от там – с автобуси до Нареченски бани. Те са ползвали услугите на санаториума в продължение на 20 дни, след което отново заминавали на фронта с бодър дух и укрепнала нервна система.

По-късно, когато като станало ясно, че германците губят във войната, спрели да посещават Нареченски бани. Домът за военни инвалиди се превърнал в болница в момента, в който България вече участвала във военните действия срещу Германия. От фронта започнали да водят ранени войници, за да ги лекуват. След няколко месеца болничната помощ е била изнесена от сградата и в дома се настанявали светски военни, а после домът се превърнал във Военен санаториум. Там започнали да се лекуват военнослужещи и служители на Министерството на народната отбрана. „Аз, който пиша тези редове, работих 30 години в този санаториум – от 1955 г. до 1985 г. Може би, ще попитате каква е съдбата на генерал Луков? Той беше осъден на смърт от комунистите. С построяването на Военен санаториум се даде голям тласък за развитието на курорта. По-късно започнаха да се строят и други почивни домове. Това е истината за построяването на Военния санаториум“, пише в историята си Ангел Киров.