На 28 март се навършват точно 135 години от рождението на българския поет, автор на лирични и сатирични стихотворения, Димчо Велев Дебелянов.
Димчо Дебелянов е роден в Копривщица, в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Той е последното, шесто дете. Кръстен е на дядо си. След смъртта на бащата, семейството се мести в Пловдив. Там Димчо учи в Пловдивската мъжка гимназия, където пише и първите си стихове, които обаче изгаря.
В столицата семейстото се мести през 1904 г. Две години по-късно в списание „Съвременност“ са отпечатани първите творби на Дебелянов.
В хумористични издания авторът печата сатирични творби с псевдоними Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и др. През 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет. Владее френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер и Шекспир.
Октомври 1912 г. Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. По време на Балканската война е обикновен войник. От септември 1913 г. е преместен в Княжево, в Школата за запасни офицери, където по-късно е произведен в чин подпоручик
През Първата световна война по негово настояване е изпратен на фронта, макар че не е подлежал на мобилизация. В края на януари 1916 г. като доброволец заминавана за Македонския фронт. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Дебелянов пада убит на 2 октомври 1916 г., на 29- годишна възраст, посмъртно е награден с военен орден „За храброст“, IV степен.
