След Ивановден в България се празнува Бабинден. Това е древен празник, който е запазен и до наши дни от езическите времена. Като цяло този празник се възприема като един вид женски отговор на определено мъжките празници като Богоявление и Ивановден.
Рано сутринта при бабата-акушерка идват жени, чиито деца са на възраст от 1 до 3 години. Там в двора, под овощни дървета се извършвал ритуалът „измиване на ръцете“. Млади жени, които донасят със себе си от дома една кофа с чиста вода, сапун и нова кърпа и поливат водата на „акушерката“ да си измие ръцете, а след това подават кърпата, която тя приема като подарък (още като подаръци на акушерката донасят облекло, текстил – всичко това оставят на дясното й рамо). При този ритуал старата жена пожелава на детето да е живо и здраво, като го напръсква с вода.
От своя страна, бабата подарява на майките чорапи и блузи за децата им, а ако с майката дойде и детето, тя му връзва на ръцете монетка или фигура на конче, които са плетени в бели и червени конци.
На този ден всички жени идват на вечеря при бабата-акушерка. Всяка носи вино, ракия, варена кокошка и обредни хлябове и на входа на къщата целуват ръката на домакинята. На масата всички се забавляват, шегуват се, говорят почти винаги на теми със сексуални нюанси. Самата акушерка понякога провежда ритуали, които би трябвало да помогнат на жените да имат повече деца. На този празник мъже не се допускат, но в един момент те идват в дома на старата жена, облечени като бикове с рога с предварително приготвена количка, вземат бабата, избутват я в количката и я отвеждат до реката, където я къпат във водата. Този ритуал за къпане се прави, за да е жива и здрава бабата през новата година.
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
Текст: Йордан Караиванов, стажант-репортер
