В българския народен календар празникът на Св.Андрей е известен като Андреевден и е съпроводен с много обичаи и поверия.
Както повечето църковни празници, и Андреевден е свързан с последователността на сезоните – в народните обичаи той символизира началото на зимата. Затова е странно вярването, че от този момент нататък денят започва да расте – макар и колкото зърно. На места у нас дори наричат 30 ноември Едринден или Едрей
Вярва се, че „на Едрей всичко наедрява“ – здраве, богатство, включително денят.
На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.
Здрава плетеница от християнски ритуали, езически обреди и народни суеверия оформя традициите, свързани с Андреевден. Те се въртят все около надеждата за по-лека зима, за запазване на реколтата и щедра предстояща година. Зърнените храни като символ на плодородието са главно действащо лице на обредната трапеза. Вечерта преди празника се приготвят ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица или всичко, което се сее на полето, за да е пълна къщата. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни. На утринта част от сварените зърна се хвърлят в комина, за да станат високи посевите.
Някои метафизици препоръчват на Андреевден да се започват всякакви рискови начинания. Счита се, че заради храбростта, която носи Първозвания, те ще бъдат увенчани с успех.
Ирина Иванова
