Днес, 12-ти декември, Православната църква почита Св. Спиридон. Той е светец, прославил се със смайващи чудеса. Вярва се, че на Никейския събор, при разгорещени дебати, Спиридон убеждава останалите, като стиска керемида в ръка – станало така, че от единия й край излязъл огън, а от другия потекла вода.
Казва се, че Спиридон помагал на бедните и попадналите в беда. У нас светецът се приема най-вече като закрилник на занаятчиите. Народът разказва, че Св. Спиридон бил кундурджия (обущар), затова и на днешния ден работещите в обувната промишленост и обущарите го почитат. Празнуват и представители на други занаяти – шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. На фона на вече споменатото вярване за него особена почит му отдават керемидарите и тухларите.
Култът към този светец е най-разпространен в Южна и Югоизточна България, т.е. и в района на Пловдив. Той особено е популярен сред християнското население на Родопите.
Св. Спиридон е познат и като лечител на рани, порязвания, обриви, пъпки, екземи и в негова чест се месят питки и кравайчета, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от къщата.
Поверието разказва, че каквото е времето през 12-те дни след този на Св. Спиридон, такова ще е то през съответните месеци през следващата година. Така на първия ден съответства януари, на втория – февруари, на третия- март и т.н.
