Началото се поставя на 1 май преди около 140 години. Тогава в Съединените американски щати профсъюзите организират мащабна национална стачка. В нея взимат участие над 300 000 работници с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. Следват тридневни протести в Чикаго. Малко по-късно в Париж и Амстердам подкрепят исканията от протеста в Чикаго. Тази позиция заемат най-вече социалистите.
У нас Денят на труда е официален празник. От 1945 г. насам празникът се чества ежегодно, като той е от особено значение за социалистическата партия. Смята се, че идеологията на социалистите е в синхрон с работническата класа, пореди което, особено във времето когато комунистите са на власт в страната, на 1 май е имало мащабни чествания с манифестации, в които задължително са участвали държавните служители. Преминавали са, марширувайки през площада, и са скандирали лозунги в прослава на труда и работническата класа.Сега вече няма подобни масови прояви, но денят продължава да е официален неработен ден, в който хората всъщност си почиват и използват, за да прекарат време със семейството си.
