Празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство, когато с кръв от петли българските семейства белязвали портите си, за да заблудят властите, че от техните къщи вече са взети момчета за еничари.
От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Според традицията петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче. След като заколи петела, той трябва да направи кръстен знак с кръвта му по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през цялата година. След което да нарисува кръстове и от външната страна на вратите и портите, за да не могат злите духове на болестите да влизат.
Петльовден е посветен и на децата за предпазването им от болести. Според вярвания св. Евтим е предпазвал децата от “детешката” и “вънкашната болест” (детски паралич и епилепсия).
На Петльовден е забранено е да се работи, защото се вярва, че денят е черен и ще се зачерни къщата. На този ден не се правят годежи и сватби.
Трапезата е естествено със специална гозба – петел, който се вари цял. Наред с него се приготвят кравайчета, тиганици, баница или зелник.
