На 19 юни се прекланяме пред паметта и делото на българския народен будител и духовник Паисий Хилендарски. Днес Асеновград почете 298 години от рождението му и 258 години от написването на „История славянобългарска”с церемония и поднасяне на венци и цветя пред паметната му плоча.
Събитието се откри с рецитал, изпълнен от Виктория Стефанова. Слово за будителя изнесе директорът на Исторически музей-Асеновград Иван Дуков.
Значимостта на труда му – „История славяноболгарская” за пробуждане на националното самосъзнание на българите през Възраждането прави Паисий една от най-важните фигури в родната история. Заслугите на скромния монах и таксидиот го нареждат сред най-популярните личности – дейци на Българската Православна църква.
Той е искрата, която пали идеята за Национално Възраждане, каза Иван Дуков.
Паисий е роден през 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско. Според неговите думи не е учил „нито граматика, нито светски науки“, вероятно имайки предвид годините до замонашването си. През 1745 г. отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише българската история, която завършва през 1762 г. в Зографския манастир.
Освен че е грамотен, казва Дуков, Паисий Хилендарски има личен печат, което по онова време е нещо много рядко срещано, допълва директорът на Историческия музей в града.
Паисий е канонизиран за светец от Светия синод на Българската православна църква през 1962 г., когато България отбелязва 200-годишнината от появата на епохалния труд.
В негова памет и в знак на признателност към голямото му дело асеновградчани поднесоха цветя пред паметната му плоча, която се намира на параклиса „Св. Козма и Дамян” в кв. Св. Георги, някогашния Амбелино, където се предполага, че е въможно той да е завършил земния си път през 1772 г.
