Днес, 26 октомври, православните християни в цяла България почитат Св. великомъченик Димитър Солунски – един от най-тачените светци в православния свят. Празникът е известен още като Димитровден и в народния календар бележи края на земеделската година и настъпването на зимата.
Св. великомъченик Димитър Солунски е живял в края на III и началото на IV век в град Солун. Бил е военен началник и управител на града по времето на римския император Максимилиан. Известен с дълбоката си вяра в Христос, Димитър открито изповядвал християнството, въпреки гоненията срещу вярващите. Когато отказал да се отрече от вярата си и да принася жертви на езическите богове, бил хвърлен в тъмница. Там насърчил своя ученик Нестор да победи в двубой гладиатора Лий, който тероризирал християните. След победата на Нестор, императорът заповядал Димитър да бъде убит с копия, заради подкрепата му към християнството. След смъртта му от гроба на светеца започнало да извира миро, което изцелявало много болни хора. Затова той бил признат за великомъченик и чудотворец, а паметта му се почита от векове както в православния, така и в католическия свят.
Сред многото църкви в Асеновград има и храмове, посветени на Св. Димитър, където днес се отслужват тържествени свети литургии. Десетки миряни се събират, за да запалят свещ и да отправят молитва за здраве, мир и благоденствие. В народните вярвания Св. Димитър се смята за „повелителя на студа и снега“. От този ден „Св. Димитър си носи кожуха и зимата настъпва“. Празникът е и своеобразна граница в земеделския календар – приключват есенните полски дейности, а стопаните се подготвят за зимата. На Димитровден се извършва и обичаят „полазване“ – старинна практика да се гадае в този ден по първия гост в дома. Вярва се, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.
Традиционната трапеза на празника е богата и на нея задължително присъстват курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел, ако именикът е мъж, и с кокошка – ако е жена. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки, печени ябълки, рачел, тиква.
На Димитровден празнуват всички, носещи имената Димитър, Димитрина, Димо, Митко, Димана, Димка и техните производни. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година. Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“.
