Пред паметника на генерал Виктор Дандевил, Асеновград отпразнува 147 години от Освобождението си от Османска власт. Песни, стихове и тържествени слова звучаха на ул. „6-ти януари“, където се намира бюст-паметника на руския командир. 

Под звуците на тържествена маршова музика, Асеновград отпразнува 147-та годишнина от своето Освобождение. Пред паметника на генерал Виктор Дандевил днес се проведе тазгодишното честване, но самата дата, когато руските войски навлизат в града през 1878 г. и ознаменуват Освобождението, е 18-ти януари, т.е. утре.
Десетки хора се събраха на това място, за да бъдат съпричастни с възпоменателната церемония. Тя започна с приемане на строя от командира на 4-ти артилеройски полк полковник Красимир Ташев. В памет на героите, загинали за Освобождението на България, заупокойна панихида отслужиха асеновградски свещеници. Архиерейският наместник на Асеновградска духовна околия отец Йордан Георгиев преля с вино пред паметника на Дандевил и помоли за покой на душите и вечна памет на падналите в бойните полета.

Слово пред паметника произнесе директорът на Исторически музей-Асеновград Иван Дуков. Той наблегна на пътя, който изминава генерал Дандевил, докато стигне до заветната 1878 г.  – как протича живота му, какво е образованието му, как се стига до назначаването му в руската войска и разбира се каква е ролята му в Освобождението на тогавашния град Станимака. Как да бъде накаран редовият войник да изпълни заповед на своя началник, която може да му коства живота и как тази заповед да бъде изпълнена с желание – това се постига само с личния пример, който дава добрият пълководец, такъв какъвто е генерал Дандевил, заяви директорът на музея.

Освен вдъхновяващи слова, по време на честването, имаше и красиви стихове и песни, изпълнени от възпитаници на ОУ „Ангел Кънчев“. Венци и цветя бяха поднесени пред паметника на генерал Дандевил от военнослужещи, от кмета на града д-р Христо Грудев, от председателя на Общинския съвет Иван Иванов, от общински съветници, представители на партии, институции и граждани, след което, с минута мълчание на колене, бяха почетени хората, благодарение на които сега се наричаме свободни българи.