На 8 януари отбелязваме Бабинден. Празник, посветен на родилната помощ и акушерките, ден, в който почитаме „бабата” – опитната жена, помагала на родилките за идването на новия живот. По повод този специален ден за всички баби и майки, се срещнахме с асеновградската акушерка, в чииито ръце са проплакали стотици бебета, Фани Йорданова. След 35 години работа като акушерка, макар и пенсионирана, днешният ден винаги носи и ще ѝ носи невероятни емоции.
„Най-хубавият празник за мен! Много се вълнувам, телефоните звънят, получавам поздравления от мои родилки, виждам се с колежки, ходя в отделението да видя всички, които са останали да работят. Радвам се, че бях една от първите, които започнаха да отбелязват така Бабинден!
Радост. За мене е голяма радост защото това е едно признание за нашия жизнераждащ труд. Не мога да не се връщам в спомените и то от родилна зала, където стоиш и чакаш да се роди новият човек. Много е вълнуващо. В родилна зала човек се чувства истинска акушерка.
Никога няма да забравя първия ми работен ден в Лъки, където нямаше кой да ти помогне, така както тук, нямаше лекари акушер-гинеколози. Трябваше да се справям с всички трудности сама, но успях. Това ме направи истинска акушерка. Видях как се раждат бебетата и в чужбина и грижите за майката там. Разликата между там и тук е голяма. Отговорността е голяма, трябва много да можеш, да се справяш и много да знаеш. Няма време да четеш учебници. Но пък когато чуеш първия вик на новороденото и като видиш майката, как си променя вида след като се роди детето, като чуе детския плач, това с нищо не може да се опише. Никога няма да забравя усмивките на майките, очите им, прегръдките им – и едно благодаря ти стига.
Когато ражданията са нормални не е трудно. Когато нямах акушер-гинеколог, както бях в Мозамбик, а трябваше да водя седалищни раждания, които в България се водят само от лекари, беше трудно, бях сама, но трябва да можеш. Опитвах се да променя работата там за по-добро, харесваше им, възприемаха, но не го правеха. Жената ражда, остава в болница една нощ, на следващия ден си тръгва сама, никой не я посреща. Детето след раждане не се повиваше, а се оставяше няколко часа под специална лампа, после го давахме на майката и нямахме повече време за тях, защото там ражданията са непрекъснато едно след друго. Имаше и трудни моменти когато се стреляше навън и аз на път за родилния дом трябваше да изчакам военната кола да си тръгне, за да отида на раждане. А военните влизаха и искаха кислородни маски, аз аз треперех. Имам много, много спомени, но никога не съм съжалявала, че съм избрала тази професия.
А на Бабинден в асеновградското отделение, в годините, когато Фани работи, празникът освен с празничната почерпка, гостите и ритуалното измиване, се е пеел и марша на акушерките, написан от наша колежка – Мария Бачкова. А той звучи ето така:
„Да бъдеш акушерка е прекрасно,
вестител на изгряваща звезда,
в очите майчини да виждаш ясно
възторга от постигната мечта.“
На младите си колеги Фани пожела да работят без проблеми, да се радват, че има зад гърба им кой да им помогне. Че не са сами. Да са живи и здрави, много раждания да имат, те ще се справят!“
Преди да се разделим, Фани се обърна с послание към младите акушерки „Никога да не забравят, че акушерът трябва винаги да има бистър ум, бързи крака, сръчни ръце и горещо сърце!”
