На изключително емоционална среща се събра във фаойето на градската библиотека задружният випуск’ 64 от някогашната гимназия „В. И. Ленин” в Асеновград. Поводът беше повече от специален и повече от вълнуващ, защото съучениците направиха презентация на книга, която са написали сами, запечатала между страниците си техните лични истории, ученически спомени, незабравими мигове от една отминала младост, на преживявания, които са ги свързали завинаги и ще са с тях до последния им дъх.
На представянето на книгата, озаглавена „Випуск 1964 – Поглед след 50 години”, но всъщност зачената с неповторимото име „Боя за коса – 1946”, присъстваше и зам.-министъра на културата Амелия Гешева. Поводът за гостуването ѝ сред съвипускниците беше от личен характер – изключително свързана емоционално с мнозина от присъстващите – съученици на баща й Тодор Ковачев, – които, както тя сподели, вероятно я познават от съвсем малка.
На срещата бе и учителката Мария Симова, на която, както се оказа, този випуск е бил първият като учител в асеновградската гимназия.
А иначе за името „Боя за коса – 1946”, което за малко да стане заглавно, всеки може да се досети и сам без дори да е слушал историята за един съученик, който питал друг кой номер боя за коса ползва и получил отговор: „Номер 1946“ – година.
Никола Сталев (Кълцито): „Бяхме се събрали инициативният комитет да организираме среща на випуска и от приказка на приказка решихме да напишем книга за него. И я написахме. Какво заглавие да ѝ сложим? Амии… „Боя за коса 1946”! И според нашия писател на книгата Христо Каленицов аз съм изрекъл тази фраза и затова сега ме наричат „човекът, дал името на книгата”. Иначе, основната заслуга, за да я има, е на Владимир Захманов. Той е най-дейният по отношение на събиране на материали, документация, снимки и др. Като ми се обаждаше по телефона за книгата, чак ми идваше ей до тука от нея. А Христо Каленицов, понеже живее в София, споделя: мира нямах от него – няма ден, няма нощ, няма зима, няма лято – книгата!.И накрая тя излезе. С много любов, с много желание всичко става!
Христо Батинков: „През всичките ни често случващи се срещи на випуска все се сещаме и припомняме за тези 4 години на випуска тук, в гимназия „Ленин”. Но искам да кажа нещо друго във връзка с една оценка на нашия випуск: оказа се, че випуск 1946 г. или 64-та завършили гимназията, сме еманацията на най-успешните хора, родени и учили в Асеновград. Дори само това, че родихме идеята да се напише тази книга, показва не само организаторски способности, не само духа, че си минал през това училище, ами качествата на всеки един от тези хора като личности. Тук, в книгата, имаме писатели, поети, художници, инженери, организатори, учители и мн.мн. други успешни представители на нашия набор 1946 г. Мисля, че всеки, който вземе тази книга и я прочете, ще разбере. Въпреки че аз вече толкова години живея в Сливен, винаги съм казвал, че съм сливналията от Асеновград.
Вече сме решили да се събираме всяка година, а не на 5 години, както преди. Много от нас вече ги няма, но въпреки всичко това е един изключително боен випуск, един способен випуск. Вижте мен, например – просто не се давам! Държа се, имам три деца и шест внука и продължавам да пиша стихове. Имам издадени шест книги със стихове, изграждам вятърни мелници и се боря с тях.“
Владимир Захманов: „От 15 вече години се събираме всяка година. Поддържаме връзка един с друг, стремим се да не проявяваме, а да пренебрегваме различията помежду си – и политическите, и всякакви други. Всички сме единни. Затова и издадохме тази книга. Преди 7 години започна работата по инициативата. Никола Сталев е виновникът за тази идея, след това ние с Христо Каленицов подхванахме подготовката, написахме писма до всички, събирахме материали, снимки и др.
Сега се събираме да представим книгата и довечера ще проведем традиционната годишна среща. Председателят на инициативния комитет Щоно Щинков преди 10 години каза: „Ще се събираме докато остане един!”.
Е. Граматикова
