Коледа или Божич, възвестява рождението на Сина Божи Иисус Христос.
Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус, майка му Мария и съпругът й – дърводелецът Йосиф, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), където е роден Йосиф.
Преди това римският император Октавиан Август е издал заповед за преброяване на населението в империята, като всеки е трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Мария и Йосиф не намерили място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете си. Там, в яслата, се родил Иисус.
В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенеца Исус почитат и трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.
С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.
В българската традиция празникът Рождество Христово е продължение на Бъдни вечер – последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Те са облечени празнично, с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“.
Коледа се отбелязва на 25 декември и като официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.
Названието „Коледа“ произлиза от латинската дума calendae – „първият ден от месеца“. Други разновидности на тази дума са: Ко̀ла̀да, Колѐдна, Колѐнда. На старобългарски названието е Колѧда – Коленда.
Днес имен ден празнуват Христо, Христинa, Ицо, Kристинa, Kристиaн, Kристиaнa, Райко, Радко, Радослав, Радостин, Божан, Божана, Божин, Божил, Радомир и производните на тези имена.
