Храмът „Света Марина” в Пловдив в настоящия си вид датира от 1856 г. , когато е  бил най-тържествено осветен от пловдивския митрополит Хрисант в деня на Св.Св. Константин и Елена – 21 май. Той е разположен в подножието на  едно от седемте пловдивски тепета, известно като Таксим тепе.

В северната част на двора, над входа, е построена дървената камбанария на храма,която била завършена през 1869-1870 г.  и реставрирана през 1953 г. Това е единственият пловдивски храм с най-голям брой камбани.

В храма се съхраняват множество светини, сред които е и частица от светите мощи на света великомъченица Марина.

До този храм е и седалището на Пловдивския митрополит.

В Асеновград  действащата църква „Св.Марина” се намира в обща сграда в храма „Св.Василий. Св.Марина”.

„Св. Василий Велики“ е бил  параклис към разрушения през 1962 г. храм „Св. Марина“. Храмът „Св.Василий. Св.Марина” датира от XVII век, изцяло разрушен и опожарен от турците. Възстановен отново от своите енориаши. Възстановяването е било завършено на 29 май 1859 година. Това става ясно от мраморната плоча, иззидана отдясно на входа. Намира се срещу камбанарията на разрушеният храм, към чиято енория е бил.

А новият асеновградски храм „Св.Марина”, намиращ се в двора на бившата стоматология, е изграден преди близо 20 години, но все още не действащ храм. В момента е монтиран две трети от иконостаса.

Той е с внушителните размери 12 на 4 метра, а резбованите орнаменти са изработени от екип майстори дърворезбари от Велико Търново. Завършването на иконостаса е част от подготовката за освещаването на църквата, което се очаква да стане до края на годината.

Финалът ще е поставянето на еднометров кръст.

В деня на Св. Марина асеновградчани измолват от светицата здраве и добри дни.