Паисий Хилендарски е пръв идеолог на Българското възраждане и народен будител. Според утвърдени схващания, именно на хилендарския монах Паисий принадлежи заслугата за духовното възпламеняване на Българското възраждане и полагането на основите на новата българска литература.
Написаната от Паисий „История славянобългарска“ е първото произведение на новата българска литература и историография. Целта на нейния автор е не само да даде знания за родната история, но чрез тях да вдъхне на българите национално самочувствие и да разпали у тях национално самосъзнание. Написана с голям патос, от нея лъха любовта на автора и към род и отечество. С пламенни слова той зове българския народ към национално пробуждане и отправя гневни укори към онези наши сънародници, които са се отрекли от своя род и език.
След като написал историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват. По този начин преподобни Паисий запалил пожара на българското народно свестяване и възраждане. И в тази усърдна дейност на равноапостол и народен будител той умира неизвестно къде- може би в Асеновград, в параклиса „Св.Стефан. Св.св.Козма и Дамян“, намиращ се в кв.Амбелино.
Денят и годината на смъртта му са неизвестни, поради което паметта му се празнува на неговия имен ден – 19 юни, когато се чества преподобни Паисий Велики.
