„Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба“, Тези думи са изречени преди столетия от Евтимий Търновски – последният ни патриарх преди падането на Второто българско царство под турско владичество. Роден е между 1320 и 1330 г. Последовател и близък саратник е на Теодосий Търновски, с когото заедно създават Търновската книжовна школа, която има влияние върху целия православен и книжовен свят на Балканите и в Русия.
Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: „Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!“ Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение. Счита се, че мястото на това заточение е била Бачковската света обител.
Предполага се, че великият патриарх на осиротяла България е издъхнал през 1401 – 1402 година.
