Как приема обществото ни децата със специални образователни потребности, допускаме ли ги като равноправни сред нас, осигуряваме ли им достъп до образование и развитие, къде и как учат те в Асеновград?

39 деца със Специални образователни потребности учат в двете единствени в Асеновград училища, които разполагат със специална ресурсна стая и подготвени специалисти. Едното е СУ„Св.Св. Кирил и Методий”, другото е ОУ „Петко Каравелов”.

15-те деца с по-специална грижа в гимназията получават подкрепа от един психолог, един логопед и един ресурсен учител. В училище „Петко Каравелов” двама ресурсни учители, един психолог и един логопед подпомагат 24 деца.
И в двете училища разполагат и използват прекрасна база, различни помагала и абсолютно индивидуална програма за всяко отделно дете, тъй като всяко едно има специфични нужди. Най-често децата с проблеми биват диагностицирани в по-ранна възраст и затова родителите им ги записват в училища, разполагащи с ресурсни стаи. Случва се обаче и това, проблемът на детето да се забележи чак в училище.

Звезда Бозукова, ресурсен учител ОУ „Петко Каравелов”: Единият вариант е когато детето идва в училище с решение от ТЕЛК  за доказани проблеми, тогава то бива включено в група за ресурсно подпомагане. Разглеждат се медицинските документи и се прави карта за оценка на потребностите, на базата на които се разработват индивидуалните програми по учебните предмети. Когато обаче проблемът се забележи в клас от началния учител, когато се забележи, че детето изостава и не се движи с общата маса, тогава той информира ресурсните учители и родителите. Родителят от своя страна трябва да даде съгласие на детето да бъде обследвано и да му се направи карта за оценка, за да се докажат забелязаните проблеми. Възоснова на това детето се включва в група за работа със училищните специалисти за подпомагане. Възоснова на оценката се определя от какви специалисти има нужда детето. Дали е само езиково говорно, дали има нужда от психолог и ресурсен учител или логопед.“

Какво следва обаче ако родителят откаже да приеме, че детето има проблем?

Звезда Бозукова:  „Този проблем се среща доста често. Родители игнорират проблема, заравят си главата в пясъка, но рано или късно те го осъзнават и е въпрос на време да разберат, че детето има нужда от помощ. Основно е убеждението. В един момент родителите сами търсят нашата помощ и се съгласяват да бъде направена оценка на децата им. Това е пътят.“

Много е важно и задължително специалистите да работят заедно с родителите на децата със специални потребности. Специалистите им дават насоки за работа с децата вкъщи, неща, върху които да акцентират, как да ги ограмотяват. Освен да усвояват учебния материал обаче, децата със специални образователни потребности, също като всички останали деца спортуват, участват в часовете по физическо.

Звезда Бозукова: „Голяма част от децата са физическо здрави, те си спортуват. Правят изключение само децата с ДЦП, които не могат. Те са освободени от лекарска комисия, но останалите са на двора – тичат, скачат.“

От изключителна важност е как останалите деца приемат тези с специалните потребности. Игнорират ли ги или общуват с тях? Как минава денят на едно дете с специфични проблеми в училище?

Звезда Бозукова:  ОУ„Петко Каравелов има традиции с работата с деца със СОП, която традиция е отпреди 2006 г. Първите деца, които бяха интегрирани в масово училище бяха тук, в „Петко Каравелов“. Децата в училището са запознати и винаги им се обяснява какъв е проблема, какви са особеностите на децата със СОП, какво биха могли да очакват от тях. Обгрижват ги. Помагат им и въобще ги приемат много нормално. Оказват им помощ, съдействие. Дори създават  приятелски кръгове около тях за да общуват. Те знаят, информирани са и така е вече повече от 10 години.“

Проблем на обществото, на общината и на държавата като цяло, все още е неразбирането и неприемането на тези деца в училище и в детските градини. В голяма част от училищата в Асеновград и в България отказат да приемат такива деца, казва Звезда Бозукова. Голяма част от училищата отказват да назначат екип от специалисти (логопеди, психолози, ресурсни учители), въпреки, че по закон всяка детска градина и училище трябва да приема, подкрепя и приобщава деца със СОП. Това е един сериозен проблем, от който пък следва проблем за нас, че ние работим със 24 деца – на ръба на максимума. Нека другите учебни заведения бъдат малко по-смели да приемат такива деца, те не са страшни, те са просто деца, абсолютно нормални. Подходът към тях, разбира се, е по-различен, но и те имат правото да учат, да бъдат записани в групата, в клас, а не да бъдат отхвърляни. А родителите да знаят, че колкото по-рано приемат проблема на детето си и по-рано специалисти започнат работа с него, толкова по-голяма е възможността детето да догони връстниците си. Колкото повече се отлага проблема и колкото по-късно се започне работа с дете със СОП, толкова по-трудно се постигат добри резултати, а понякога, при взети късно мерки, просто невъзможно.

Голямата бройка деца в групите сега, предполага по-редки срещи със специалист седмично. В момента едно дете има възможност само до два пъти седмично да получава специална грижа в ресурсен кабинет в училището, в което учи. Поради недостатъчния брой специалисти и кабинети в асеновградските училища, се получава струпване на деца в едно училище.