Една година след началото на войната в Украйна хиляди хора загубиха живота и домовете си. Част от жителите на градовете, където има обстрели, избраха да напуснат своята държава и да търсят спокойствие в чужди страни. Някои от тях дойдоха в България и специално в Асеновград. Наш екип се срещна с тях, за да разкажат своите истории.
Да избереш да останеш в своята родина или да напуснеш в името на сигурността и спокойствието. С този въпрос се сблъскват в наши дни жители на множество градове в Украйна. Повечето от избралите да избягат в държави, в които няма военен конфликт го правят в името на децата си. Елена Георгиева, съпругът й и трите й деца пристигат в България през месец май. Те са бесарабски българи и решението да избягат от войната именно в България идва бързо. Най-вече заради децата, те търсят по-безопасно място.
Гана Кулинска е учила заедно със съпруга на Елена – Борис, благодарение на него тя избира да дойде в Асеновград, още повече, че децата й вече са тук наблизо – по-голямата е учила в Пловдив, сега живее в София. След началото на войната взима и по-малката си сестра при себе си.
Татяна Денисова и Лена Бахова също разказаха пред нашата камера как и защо са дошли в Асеновград:
Татяна: Ние имаме познат в България, който ни помогна през месец март да пристигнем в Асеновград. Той ни помогна да се адаптираме. С мъжа ми имаме три деца. Избягахме заедно от тревогите и страха, всичко, което имаше там. Близо до нас имаше ракетен обстрел, взривове, децата бяха много уплашени и затова решихме да напуснем Украйна, макар че и досега съпреживявам тези спомени и мислим какво ще бъде по-нататък. Там останаха моята майка и сестра ми със семейството й. Те не искат да напуснат Украйна, защото имат там работа, постоянно мисля за тях, но те като че ли за една година свикнаха с тези събития. Общуваме редовно и така съм по-спокойна за тях.
Лена: Моят мъж е българин. Той реши, че Асеновград е хубав и спокоен град, подготви квартира тук и забра мен и децата.
Помещението, в което се срещаме за интервюто, трябва скоро да се превърне в център, където децата ще имат различни занимания, най-вече ще изучават български език. Около 60 души, дошли от украински градове в Асеновград през последните месеци, имат връзка един с друг и съответно желание да се включат в бъдещата организация за подпомагане на украински граждани, която ще е нещо като клон на създадената вече такава в Пловдив.
Лена: Надявам се, че този фонд ще ни помогне най-вече с езиковата бариера, която сега се усеща. Не знаем български език и е голям проблем за нас да се социализираме. Езикът ни трябва, за да общуваме и да се интегрираме, за нашите деца, да поддържаме връзка помежду си.
Татяна: И аз мисля, че най-голямата бариера е езика, който трябва да усвоят и децата и възрастните и този център трябва на украинците, за да се събираме и да не забравяме своята култура.
Част от пристигналите от Украйна все още имат нужда от материална помощ, като дрехи например. А специално за новия център ще са необходими чинове, столове, канцеларски материали, дъска за писане и други пособия. Така че всяка подобна помощ е добре дошла, сподели Елена, като остави и своя телефон за връзка:
0878 816 810 Елена Георгиева
