Това лято се оказа особено зелено. Сигналите за избуяла растителност този сезон непрекъснато растат. Само през последните дни получихме няколко такива за пътя между Асеновград и Пловдив. Сравнително новото трасе към момента изглежда доста неподдържано, след като банкетите, канавките до локалните платна и най-вече участъците покрай кръговите кръстовища, са изключително обрасли. Излизащите от кв. „Долни Воден“, както и от пътя за Куклен, може да се каже, че освен превозни средства, виждат най-вече висока растителност. Доколко това пречи на безопасното включване в движението на главния път или разваля единствено естетическия вид на трасето, всеки шофьор може да прецени за себе си. Факт е, че Агенция „Пътна инфраструктура“ има ангажимент да поддържа този републикански път. По този повод отправихме питане към нея – дали се очаква през летния сезон тук да се извърши косене и дали такива действия са предприемани от началото на годината покрай кръговите кръстовища и не само.

Самият кръг, също видимо не е засят с цветя и храсти, а представлява голяма площ с висока трева в нея. Това всъщност са част от проблемите, свързани с поддръжката на пътя, с които се сблъскват шофьорите през деня. В тъмната част на денонощието тук се забелязва друга неуредица – липсата на осветление при част от трасето. Този проблем е почти от самото начало, след като ремонтираният път вече бе готов. Сега като че ли участъците, които не са осветени, са още повече, което не би трябвало да е в реда на нещата не само заради дългия период, в който проблемът не се отстранява, но и заради самият факт, че стотиците лампи са поставени, за да светят.
През януари от пътната агенция ни отговориха следното в тази връзка: „Причините за възникналите аварии и липсата на осветление в част от трасето на път II-86 Пловдив – Асеновград са изгорели единични осветителни тела и повреди в електрическите табла. Дейностите по възстановяването на осветлението ще бъдат изпълнени в най-кратък срок.“
Отново изпратихме запитване: Очаква ли се проблемът да бъде отстранен скоро и най-вече преди настъпването на есенно-зимния сезон, когато видимостта в неосветените участъци е още по-лоша.