Пътуваща изложба „Книги, посоки, публики” на Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) гостува в Градска библиотека „Паисий Хилендарски” в Асеновград. Юбилейната изложба е създадена по повод 140-години от основаването на Националната библиотека и Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г. и е осъществена в рамките на проект „Анализ на нагласите на потребителите и популяризиране на архивните колекции на Националната библиотека”, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.
С помощта на 13 цветни пана читателите и гостите на библиотеката имат възможност да направят своето пътешествие из безценните колекции на отделите „Ръкописи и старопечатни книги”, „Български исторически архив” и „Ориенталски сбирки” на националната ни съкровищница – НБКМ.
Отдел „Ръкописи и старопечатни книги” представя някои от най-известните и богато орнаментирани ръкописи. Сред тях са страници от Енинския апостол (Х-ХІ в.), Добрейшовото четириевангелие (ХІІІ в.), първият Софрониев препис на История славянобългарска от Паисий Хилендарски, изписан в Котел през 1765 г. От чуждоезичните ръкописи са представени най-ранният датиран паметник от колекциите на НБКМ – Арменско четириевангелие от 966 г., донесено от Бачковския манастир, и богато украсеният с полихромни заставки и инициали в злато и сребро гръцки Служебник от 1736 г. В експозицията се откриват и българската следа в световното книгопечатане от ХV в. до наши дни – от Четириевангелието, отпечатано в Търговище през 1512 г., делото на първия български печатар Яков Крайков („Часословец”) и „Абагар” на Филип Станиславов, до първата печатна книга на новобългарски език („Неделник” на Софроний Врачански) и първия български светски буквар на д-р Петър Берон („Рибния буквар”). Издания от зората на книгопечатането (ХV-ХVІ в.) – кирилски, глаголически и латински инкунабули (първите европейски печатни книги) и палеотипи (печатни книги от първите 50 години на ХVІ в.), свидетелстват за книжовното богатство във фондовете на НБКМ.
Отдел „Български исторически архив” е подбрал малко известни на широката публика документи, които не са участвали в експозиции през изминалите години. Представените са документи, свързани със завещанието на Васил Априлов и с Габровската гимназия – като свидетелството на видния библиограф акад. Никола Михов, издадено от Априловската гимназия в Габрово и един от най-значимите документи за българското образование – завещанието на Евлоги Георгиев, с което дарява средства за построяване и издръжка на висше учебно заведение. Експозицията включва свидетелства за участието на България във войните – манифест на цар Фердинанд І за обявяване на Балканската война, документални снимки от Първата световна и Балканската война и други.
Отдел „Ориенталски сбирки“ е представил експонати, даващи представа за видовото разнообразие и богатството на съхраняваните документи – ръкописни и старопечатни книги на османотурски, арабски и персийски език.
Включени са преписи на творби от ранни арабски и персийски автори, художествено изработени ръкописи и ценни печатни издания. Изложените сиджили (описи на съдебни решения) са образци на съхранените у нас регистри на шериатските съдилища на София и Видин. Към тях са включени и сиджили от шериатските съдилища на Русе, Силистра, Шумен и Добрич.
Изложбата ще гостува в Градска библиотека „Паисий Хилендарски“ до септември месец.
