От „влошено“, състоянието на моста до пазара вече е „задоволително“, според МРРБ

Сагата с ремонта на моста до пазара в Асеновград продължава. Състоянието на съоръжението вече е определено като „задоволително“ от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и мостът остава извън програмата с приоритетни проекти.

Преди няколко дни на първо четене бе приет Законът за държавния бюджет на Република България. Още преди това народният представител от Възраждане асеновградчанинът Димитър Гюрев сподели, че проектът за ремонт на моста е изваден от Програмата с приоритетни проекти за периода 2025-2028 година, въпреки че този проект присъствше като такъв в проектобюджета, внесен от служебното правителство. Днес разговаряме с Гюрев пред въпросния мост, през който ежедневно преминават множество превозни средства, за новия отговор, който получава и в който от „влошено“ състоянието на моста се променя на „задоволително“. Гюрев цитира първо писмото от края на месец декември от тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова – Касабова:

„Ще бъде проведена процедура по ЗОП за избор на изпълнител за изготвяне на технически проект и за извършване на строително монтажни работи (инженеринг). Предвид влошеното състояние на моста, се работи за приоритетната реализация на процедурата.“

В писмото от новия министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов се казва следното: „Областно пътно управление – Пловдив следи ежедневно състоянието на пътното съоръжение и предприема действия за неговото поддържане. Мостът е в урбанизирана територия на град Асеновград, в която скоростта на движение е до 50 км/час. За преминаване по съоръжението няма въведени допълнителни ограничения или забрани, като състоянието му е задоволително и осигурява безопасността на движението по него.“

В отговора се казва още, че АПИ, в партньорство с Община Асеновград, е кандидатсвала по програма „Развитие на регионите“ за периода 2021-2027 г. с концепция за реализиране ремонта и разширяването на моста. Според Гюрев не би трябвало да се търси европейско финансиране за подобен тип обекти, а приоритетно те следва да се ремонтират с помощта на средства от държавния бюджет.