Празникът съвпада с времето на жътвата.
На този ден не бива да се върши важна земеделска работа, а при суша се прави молебен за дъжд.
В много селища на този ден се колят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора.
Традиционно на Петровден се коли жертвено животно в чест на светците, обикновено петел. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността, заради което той често е жертва и в сватбените обреди, която ще осигури плодовитостта на брака. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.
Обредите и ритуалите, които са се запазили и до днес, се извършват за предпазване от пожари, градушки и гръмотевици. И докато Св. Петър позволявал на земеделците да работят на полето, Св. Павел не разрешавал да се извършва никаква земеделска дейност и бил готов да изпрати огън от небето, за да накаже всеки, дръзнал да наруши категоричната му забрана. Затова на Павловден, за да не пламнат снопите, освен че не се работи, не трябва да се пали огън в огнището или пък да се пече хляб. С други думи светецът олицетворявал злото стихийно начало.
В миналото на Петровден девойките берели дванадесет цвята, но от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си, за да им се присъни този, за когото ще се омъжат, надявайки се, че ще е точно онзи, когото обичат.
На Петровден в църквата се носят ябълки – петровки и обреден колак, за да се осветят от свещеника, след което се раздават за здраве. Този обичай се спазва особено стриктно от семейства, в които има починало дете и е свързан с народните вярвания за райската градина. Майките, обаче, не бива да отхапват от тях.
Домакинята приготвя още празнична погача, баница с масло и сирене и тиквеник.
