Седмица преди Великден в България се празнува Лазаровден.Той се пада винаги в събота. Тази година празникът е днес, 12-ти април. В народната традиция Лазаровден е символ на възраждането на природата за нов живот.
Лазар на иврит e Елеазар, което в буквален превод означава „Бог ми помага“. Името символизира още здраве и дълголетие. Според „Библията“ Лазар и Исус Христос били близки приятели. Когато Исус научава, че Лазар е починал, се отклонява от пътя си към Йерусалим, посещава дома му и четири дни след смъртта му го възкресява с думите: „Лазаре, стани!“. След това Лазар живее още 30 години. Няколко години след възкресението си е принуден, заради религиозните преследвания над първите християни, да напусне Юдея и се преселва на остров Кипър. Тогава е на 35-годишна възраст. След още няколко години апостолите Павел и Варнава го обявяват за първия епископ на Китион (дн. Ларнака), епископ на Кипър. Лазар остава там 18 години, преди смъртта отново да го намери. Характерен обичай на Лазаровден в България е Лазаруването. Според народните традиции, момичета на възраст за омъжване стават лазарки, обикалят домовете на хората, пеят обредни песни и благославят за здраве, щастие и благоденствие. Стопаните ги даряват с яйца, пари, плодове и други подаръчета. Вярвало се е, че момата не може да се омъжи, ако не е лазарувала. Затова и този красив пролетен празник се е очаквал с вълнение от всички девойки. Днес традициите са малко променени и лазарки стават и малки момиченца, облечени в български носии. Една от песните, които се пеят според обичая на този ден е: Тук сме чули, разбрали, Лазаре,
че има ерген и мома, Лазаре,
я ергена женете, Лазаре,
я момата годете, Лазаре… Историята за възкресението на Лазар е символ на надеждата за християните и вярата им в спасението и живота след смъртта. Вярващите християни посещават църква и се молят за здраве и благоденствие, приготвят върбови клонки и венци от цветя за следващия ден, когато се отбелязва Цветница. Празникът символизира тържественото влизане на Исус в Йерусалим, а хората го посрещат с благоговение. Постът на Лазарова събота е по-лек, позволяват се ястия с растително масло, риба, хайвер, вино и други. На празничната трапеза в този ден са важни питката, меда и част от дарените на лазарките яйца. Домакините приготвят ястия с лапад, коприва, спанак, киселец, пролетна бурания, баницата със спанак и друга храна, характерна за този празник. В миналото на Лазаровден често се приготвял обреден хляб със специален домашен квас. Приготвянето му започва половин месец преди празника. Водата и брашното се смесват в глинен съд и престояват така до Лазарица. По този начин сместа ферментира и се превръща в квас. На Лазаровден се замесва пита с вода, брашно, сол и малко от готовия домашен квас. От тази смес се изработват и куклите, които лазарките пускат в реката на Цветница. На Лазаров ден се вари и обредно жито за починалите, което се раздава за „Бог да прости”, палят се и свещи. Така живите отдават почит към мъртвите. На Лазаровден е забранена тежката физическа работа, почистването на подове, измиването на прозорци, както и да се шие, да се бродира, тъче или да се извършва друго ръкоделие. Кавгите, клеветите и други обидни действия, шумните забавления и пиршества също са забранени. Днес имен ден имат, носещите имената Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар.
Снимка: Интернет
