Един от най-задаваните въпроси, когато става дума за т.нар. „фейк нюз“ е „Какво е новото?”, защото това вече го е имало. Откакто има хора, откакто има журналистика, има и хора, които се занимават с разпространение на клюки, на лъжи и в този смисъл кое може да бъде новото – новото е контекстът, в който се възражда със страшна сила този феномен, каза Ралица Ковачева, журналист и преподавател във факултета по журналистика в Софийския университет, на конференция пред журналисти преди дни.
„В контекста на едни перманентни кризи в които живеем – финансова, икономическа, мигрантска, кризата на кризите, в която обитаваме от доста време, е кризата на доверието, според Зигмунт Бауман, полски социолог. Кризата на доверието във всички и всичко. В тази среда, разбира се, избуява популизмът. Популизмът не е идеология, той е начин на говорене на това, което се харесва на народа, на публиката. От 2016 г. „официално” обитаваме ерата на пост истината. В Оксфордския речник обявиха тази дума за дума на 2016 г. с идеята да се каже, че в съвременния социален свят това, което е важно, не са фактите, не са доказателствата, не са аргументите, това са нашитe лични мнения, лични оценки, лични преживявания.
Дезинформацията и пропагандата – от всички разновидности на фалшивите новини, са най-тревожното нещо, най-опасното, с най-пряко отношение към функционирането на нашите демокрации, на нашите общества. За съжаление, най-трудно за преборване. Комбинацията „популизъм, пост истина, фалшиви новини” създава една токсична среда, токсичен порочен кръг, в който истината и фактите вече нямат значение, имаме алтернативни „факти” или заменяне на фактите с мнения. Единственият ни критерий става личното мнение, личният опит и личната преценка, отгоре на всичко има един глобален бунт срещу експертизата. Американският автор Том Никълс, експерт по национална сигурност, е написал книгата „Смъртта на експертизата”, където описва как за все повече хора по света да мислят различно от общоприетото и общоустановеното научно знание, от експертното знание, е въпрос на достойнство, на независимо мнение, бунт срещу елитите. Тук много важен се явява и технологичният контекст. Благодарение на интернет и новите технологии, най-вече на социалните мрежи, да се разпространи каквато и да е информация става мигновено, до милиони хора, буквално по целия свят, почти безплатно.
Видовете фалшиви новини могат да бъдат класифицирани по следния начин – конспиративните теории, троленето – или писане на коментари под публикации, с цел да се разпространяват лъжлива информация или дезинформация, пропагандни тези и др. Тъй като коментарите са също нещо което създава информация, дезинформация и пропаганда и измислени новини.
Основните критерии, които използват изследователите за това деление са това дали има умисъл, т.е. дали целенасочено се търси аудиторията за да бъде измамена и излъгана и дали има печалба, била тя финансова или политическа. В този смисъл журналистическите грешки, хуморът, сатирата и пародията и силно партийно пристрастните новини, с които може да не сме съгласни, не влизат в тази класификация. Конспиративните теории, измислиците, са нещо, което също е добре известно от доста години. Прословутата радиопиеса „Война на световете”, известното от недалечното ни минало т.нар. „козлодуйско КуКу” са точно такива примери.
Троленето е създаване на фалшиви новини с коментари под публикации, с цел да се разпространяват лъжлива информация или дезинформация, пропагандни тези и др., защото коментарите са също нещо, което създава информация.
Дезинформацията и пропагандата използват всички форми на подадена невярна и неточна, подвеждаща информация, създадена и представена с намерението да причини вреда на обществото, с цел печалба. Именно заради пряката връзка на дезинформацията и пропагандата с демократичните ни общества, с провеждането на избори, с взимането на информирани решения от страна на публиката, правят тези опити за дезинформацията толкова важни за нас. Има и добра новина – чистите фалшиви новини, изцяло изфабрикуваните новини, (често демонстративно фалшиви) нямат чак толкова голямо разпространение, колкото си мислим, а ефекта и последиците, които целят, нито са достатъчно добре премерени, нито аргументите в тях са толкова силни. Големият проблем е всъщност пропагандата. Медийните потребители, в изследване на Ройтерс институт, споделят, че не се чувстват заплашени по никакъв начин от хумора, сатирата, пародията и от чистите фалшиви новини, просто защото ги разпознават и не ги възприемат като новини. Това, което притеснява публиката, е лошото качество на журналистиката, с неточностите, търсенето на сензации, политическата пропаганда, силно партийното и идеологическо пристрастното съдържание, нечестни и некоректни, неясни, прикрити форми на предлагане на рекламно съдържание. Тази „сива зона” на истини и полу истини, където се смесват верни и неверни факти, правят се изкривени заключения на базата на по същество верни факти, което е именно дезинформацията, причинява тревогите на публиката. Трудното им откриване, разобличаване, опровергаване , защото са в тази „сива зона”, е всъщност проблемът. Проблем е и при т.нар. „чек”, проверка на информацията, защото не винаги има твърди факти, за които журналистът или зрителят може да се залови, да провери, а от друга страна не винаги тези факти са неверни. Другият голям проблем за дезинформацията и пропагандата е, че често техни носители са легитимни говорители в публичното пространство, включително политици. Тук не става дума за маргинални сайтове, които разпространяват фалшиви новини, тук говорим за национални и европейски, световни политици, които имат напълно легитимен и свободен достъп до традиционни медии, пред които могат да кажат буквално каквото си искат.
Защо работи пропагандата? Защото тя не се интересува от фактите, тя не цели да излъже, да ги изкриви, а заобикаля фактите, за да уцели емоциите. Пропагандистите апелират към личния ни опит, не дали знаем дали нещо обективно е така, а как се чувстваме ние от това. Много директно са атакувани нашите убеждения и ценности. Пропагандата и дезинформацията искат да ни внушат, че са заплашени нашите ценности и убеждения и ние трябва да ги защитим. В крайна сметка идеята е да се засили поляризацията, за да не може да се случи обществено единство около някакви общи ценности, принципи, правила, общи каузи, общо благо. Когато обществото е разделено на групи, пропагандистите могат лесно да манипулират групите, да ги настройват една срещу друга и да поддържат една благодатна за целите си почва, защото пропагандата рядко цели краткосрочен ефект. Тя цели да подхранва тези разделения, да подхранва едно вечно съмнение, че ни лъжат, че ни крадат, че ни манипулират, че сме ощетени, без значение от кого, винаги има посочен враг, когато дойде моментът, пропагандистът ще посочи врага. Обществото трябва да живее в тази атмосфера на разделение, за да може лесно да приеме всичко, което му пропагандират. Например разпространяваната много напоследък „новина” за бездетните европейски лидери. Тя синтезира в себе си всички похвати и подходи, които се използват и ще бъдат използвани и в предстоящата кампания за европейските избори. Пропагандата не е задължително да използва неверни факти, както ясно се вижда в тази „новина” – Вярно ли е, че тези хора нямат деца? Вярно е. Пита ли пропагандата защо? Не. Не се интересува. Тя на базата на едни верни факти прави напълно спекулативно заключение, че това, че тези хора нямат деца, не им дава право да са политически лидери и да взимат решения. А това, че са избрани на избори, когато избирателите очевидно не са имали проблем с това, не е важно, то се заобикаля. Същото е и при новината, че ЕС забранява детските приказки.“
Прави впечатление това, че антиевропейската пропаганда все по-рядко е политическа, казва Ралица Ковачева. Политическа като тема. Пропагандата има за цел нашите емоции, а какъв по-добър канал за прокарване на целите ѝ, да бъдем емоционално ангажирани, от децата.
„Харесах много думата, която използва проф. Димитър Вацов за медиите, разпространяващи фалшиви новини, в коментар за това как работи пропагандата в България – „редосеялки”. Тези сайтове не измислят съдържание, тяхната цел е да го разпространят максимално широко. Намеси ли се и посредничеството на Фейсбук, видимостта на фалшивите новини става много по-голяма, заради алгоритмите на фейсбук, за което ЕК ги помоли да ги променят, да намалят видимостта на това съдържание. Фейсбук направи някакви промени в алгоритмите си и имаше данни, че с около 80% след това фалшивите новини са намалели. Сайтът “Пойнтър“ е един от специално направените за проверка на информация, сайт. Тoй и други подобни, са част от световната т. нар. „чекърска” организация, която работи с Фейсбук. Но независимо от полаганите усилия, разпространнеието на фалшивите новини, свързани с ваксините, например, продължава да е десетки, стотици пъти по-голямо от опроверженията, независимо колко пъти вече е било опровергавана информацията, че ваксините причиняват аутизъм, фейкът продължава да го има, хората продължават да разпространяват.“
Елена Граматикова
