Българската православна църква почита днес църковния празник на преподобна Петка – Параскева Търновска, наричан от народа Петковден.
Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11-и век, между областта Силиврия и Цариград. Води благочестив живот, а след кончината й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. През 1238 г. цар Иван Асен Втори пренася мощите в Търново /днешно Велико Търново/, където се пазят до превземането на града от турците. След дълги странствания през 1641 г. мощите на светицата са положени в катедралата в румънския град Яш, където са и досега.
Петковден се смята за края на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. Народът го отбелязва като начало на зимните празници. По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие. В някои райони се правят питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода.
В Асеновград, в параклиса „Света Петка“ над града, известен и като „малката Св. Петка”, и тази година посрещна стотици вярващи, дошли да се помолят за здраве на светицата по повод празника. И на този Петковден параклисът бе пълен с хора, бе отслужен водосвет, а по-късно бе раздаден и традиционният курбан.
„Света Параскева Българска е българска светица, с която ние се гордеем и измолваме нейната помощ и милост винаги към всички нас. Тя е тачена от всички православни народи, тъй като нейните нетленни мощи са почивали както в България, така и в Сърбия, в Цариград, а днес почиват в гр. Яш, Румъния. „, каза за ТВ САТ КОМ отец Веселин Хаджиламбрев.
Той поздрави всички асеновградчани с празника и имениците, носещи имената: Петка, Петко, Параскева, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева.
